Друг човек когато нараниш,
със злоба безпощадна, от засада.
Едва ли някога ще си простиш,
постъпката  диктувана от ада

Въртейки се в леглото всяка нощ,
отново ще си нервен, неспокоен.
Забил бе ти в гърба му своя нож,
показвайки духът си черен, боен.

Отдал се бе на подлостта човешка,
не бе обмислил по-добре нещата.
Не бе потърсил първо в тебе грешка,
без лоши помисли в главата

Не си единствен покварен от злото,
то в наши дни се разпростира.
Изместило отдавна то доброто,
в душата то убежище намира

Загубил свойта вяра в други хора,
изграждаш ти пред себе си ограда.
Нащрек отново в разговора, в спора,
не искаш да допускаш изненада.

А пламъкът на злобата гори
и теб те дебнат вече от засада.
Усещаш, че сега ще бъдеш ти,
човекът който занапред ще страда...

---

дават един бандитски филм и твоето стихотворение на този екшън-фон ми дойде доста страшничко. Да си лош значи си готин и смел, а да си добър е равнозначно на тъп и глупав.
Хубаво е лошите да страдат и да ги постигне това, което причиняват на другите.:)

В днешно време за мнозина понятията "добър и честен" са почти синоними на "наивен балък"

Абсолютно.

За да има чувство за вина и да страда, човек трябва да е със съвест...

Хората като остаряват, по-добри сякаш стават.

Донякъде, като че ли наистина има нещо такова. Свързвам го с фразата: да ти дойде акъла на стари години...

Травелчо. Нашарен свят има си хора за всичко...