Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2013 11:06 - В очакване на края (разказ).............................................
Автор: travell Категория: Регионални   
Прочетен: 3809 Коментари: 9 Гласове:
19

Последна промяна: 30.09.2015 00:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Питър стоеше с чашка уиски в ръка и наблюдаваше  външният свят през прозореца на стаята. Мъчеше се да си обясни поредицата от събития през последните години и защо съдбата обърна гръб на този град. Този град, който бе дал препитание на толкова хора, а сега бавно и мъчително загиваше.  Навън бе почти непрогледан мрак, виждаха се само жълто-червеникавите  отблясъци на поредния пожар, който бе някъде съвсем наблизо. Не се чуваха нито пожарни, нито полицейски сирени. Пътър знаеше, че те ще се появят по-късно, едва след половин или един час, ако въобще пристигнат. Властите в града отдавна бяха отписали този квартал. Обитаемите къщи вече се брояха на пръсти, може би бяха пет или шест. От близо две години той  живееше сам, упорито отказваше да напусне родното място. Малко след като го съкратиха от завода, жена му си тръгна. Не можеше да издържа повече и той не я винеше. Когато тя дойде в града времената бяха други, мислеше си той. Градът процъфтяваше, заплатите бяха високи, хората бяха щастливи . Двумилионен град, център на световната автомобилна промишленост, гордоста на Америка. Сега бяха останали близо половин милион жители по данни от последното преброяване, които обитаваха главно  централните части на града. В крайните квартали, като този в който той живееше, бяха останали само стари хора или самотници като него. Наоколо  кръжаха някакви младежки банди, чието забавление напоследък бе да палят изоставени къщи, или такива, които те смятат може би за изоставени. Преди това щателно ги претърсваха за нещо по-ценно, което е забравено от напусналите ги собственици. Това им бе препитанието на младежите, друга нормална работа за тях нямаше. Властите не предприемаха нищо. Полиция почти не обхождаше района, а ако го правеше, то само през деня. Пожарните пристигаха с голямо закъснение и то само за да посипят с пяна наоколо, за да не се запалят и съседните къщи. Засегнатата се оставяше да изгори от само себе си. Явно така общината си спестяваше разходи по събарянето ѝ. И това във 21 век.

   На всичкото отгоре вчера Питър научи от г-н Самюел, възрастния старец живеещ на две преки от него, че след около седмица ще им спрат и уличното осветление. Общината не можела да си позволи да осветява цял квартал в който имало улици, където не живее никой. Такова известие седяло закачено на входа на единствения останал магазин в околността от където можеше да се закупи прясна храна и който всъщност съвсем не бе наблизо, а на около миля разстояние. Всички останали магазини отдавна бяха затворени, а собствениците им живееха вече в други градове или някъде в центъра. Интересно бе, че всякакъв бизнес в покрайнините замираше, но  бензиностанциите продължаваха да съществуват. Те се бяха заформили в нещо като симбиоза от учреждения, магазини и заведения за бързо хранене. Нуждата от бензин бе намаляла драстично. Много от жителите вече караха японски автомобили, нещо немислимо допреди години. Фактът, че те бяха много по-икономични от американските ги налагаше все повече дори и в град като този, където проблеми с горивото никога не е имало. Градският транспорт в тази част на града бе почти замрял, може би в скоро време ще спре и единствената останала автобусна линия до квартала. Разписанието бе много разредено, а и пътуването в автобуса много рисковано. Човек можеше да бъде нападнат и пребит за 20 долара. Много мрачно изглеждаше бъдещето. Питър се опитваше да намери поне един позитифен факт от западането на града, ако въобще има такъв. С голяма изненада откри, че може би има малко светлина в тази черна картина. Онзи ден той бе забелязал заек в двора на изоставената съседна къща. А и от разговора му с г-н Самюел бе научил, че и други хора са виждали разни животни, нехарактерни за града. Не бе възможно да са избягали от зоологическата градина. Та тя бе на другия край на няколко мили разстояние, а и дали съществуваше въобще, това бе под въпрос. Просто с изтеглянето на хората природата постепенно си възвръща територията, мислеше си Питър. В това отношение градът в момента бе може би най-зеленият и екологичен във всичките щати.

   Самият г-н Самюел бе открил чудесен начин да се препитава. Бе превърнал своя двор и тези на съседните две изоставени  къщи в зеленчукови градини. За голяма изненада на мнозина градската почва бе учудващо плодородна. Растяха без проблеми домати, краставици,моркови, зеле та дори и бамя. Старецът го бе поканил  утре вечер на гости, за да може да се похвали с ястията, които приготвя с продукти собствено производство. Питър имаше усещането, че стареца иска да го вербува за помощник в градината. На няколко пъти му бе споменал, че от това може да излезе печеливш бизнес.  Тази мисъл накара Питър да се усмихне  сам на себе си, представяйки си се като селскостопански работник. Та той нищо не разбираше от земеделие, 15 години бе работил само и единствено като автомонтажник, на различни поточни линии. За толкова години труд при съкращението му връчиха един скъп швейцарски часовник. Това бе, нищо повече. Напусна наред с още стотина като него, дори не бе за вярване, че всичко приключи така изведнъж. Вече дълго време караше само на помощта за безработни. Ще трябва явно колкото и да не му се вярва да става земеделец, няма как, ако иска да намери препитание в дни като тези.

   Отпивайки на глътки уискито той така се бе отнесъл в мислите си, че някак късно усети  издайническата миризма. Тежък дим нахлуваше вече от няколко страни навътре в къщата. Нямаше съмнение. Къщата гореше и пожарът се разрастваше със страшни темпове. Не бе очаквал, че ще дойде ред и на неговата къща толкова скоро. Температурата вътре се покачваше с всяка изминала секунда, а димът затрудняваше дишането. Питър изтича бързо в банята, намокри най-голямата кърпа попаднала пред очите му и като я придържаше пред лицето си се насочи към спалнята. Трябваше да действа бързо. Нямаше време за губене и за обаждания до пожарната или полицията. И без това те нямаше да пристигнат, а ако го направят ще е прекалено късно. Трябваше да вземе всичко по-ценно и да напусне час по-скоро. За щастие нямаше какво толкова да мъдрува. В къщата нямаше нищо ценно. Всичко по-стойностно го бе изнесла вече жена му при нейното напускане. А уж нямаше нужда от нищо. Доколкото бе разбрал от последното и позвъняване, сега живееше с някакъв банков служител. От тази гледна точка би трябвало да съм и благодарен, мислеше Питър, докато ровеше в гардероба за последните му спестявания. Не загуби почти никакво време докато събере банкнотите. 1500 долара. Това бе всичко, повече нямаше. Слагайки парите в джоба и с кърпата пред носа си той напусна къщата през единствения прозорец, който все още не бе обхванат от пламъците. За голяма изненада навън го чакаха.  Три тъмни фигури се разхождаха из двора и говореха на висок глас. Нещо тежко го удари изненадващо отзад и той загуби съзнание.

   Малко по-късно постепенно идвайки на себе си Питър дочуваше наближаващите сирени. Къщата бе вече почти изгоряла, а той лежеше захвърлен на улицата. Оглеждайки се  опитваше да си спомни събитията. Явно го бяха влачили от къщата до улицата, защото чувстваше следите от охлузванията по цялото тяло. Парите бяха изчезнали, часовникът от ръката му също. Пожарната кола, която пристигна едва не го прегази. Шофьорът го забеляза в последния момент и наби спирачки. Оглеждайки ситуацията пожарникарите дори и не правеха усилия да разпънат бързо маркучите. Всичко бе ясно. От разговора с тях, Питър  разбра че е поредната жертва тази вечер. От сега нататък все по-лошо ще става. Уличните банди не палят вече само изоставени къщи, а и обитаеми, за предпочитане такива с  един останал човек. Палейки къщата, те изчакват жертвата отвън, знаейки че човек бягайки от пожара взима всичко най-ценно  със себе си и излиза навън. Така бандитите не си правят труда да претърсват  къщата с часове, пък  и да оставят следи...



Тагове:   криза,   Детройт,   фалит,   травел,   travell,


Гласувай:
19



1. travell - !
22.08.2013 11:13
Реших да събера някои факти, които прочетох за състоянието на крайните квартали на Детройт в момента под формата на къс разказ. Съзнателно не споменах в написаното името на града, защото тази съдба може да сполети всеки друг голям индустриален американски или европейски град. Надявам се разказът да е бил интересен.
цитирай
2. zemela - Описваш картина в американски г...
22.08.2013 11:16
Описваш картина в американски град, но в българските села се случва същото - обезлюдяване, вандалщина, откъснатост от света... Поздрави!
цитирай
3. anin - Това по действителен случай ли?
22.08.2013 11:28
Много е жестоко...:(
цитирай
4. etyna - Разказ,
22.08.2013 13:06
който се помни.
Благодаря ти!
цитирай
5. travell - !
22.08.2013 21:01
anin написа:
Много е жестоко...:(

Сюжетът е моя интерпретация на база реални факти
цитирай
6. mt46 - Поздрав!...
22.08.2013 23:36
Добре е да даваш по-едър шрифт...
цитирай
7. mileidi46 - Gpozna, no istinska deistvitel...
24.08.2013 23:13
Gpozna ,no istinska deistvitelnost.
NE e,, poeti4na "izmisliza...za sujalenie!
цитирай
8. jabalka - Поздрави за, отношението ти към ...
26.08.2013 12:25
Поздрави за , отношението ти към детайлите в белетристиката.... :) ! ! !
Поздрав с музика и ...

- http://www.youtube.com/watch?v=Z4_dUqIXRAs

Васко Василев! :)
цитирай
9. hristo27 - Българската действителност е г...
26.08.2013 21:29
Българската действителност е грозна защото е плод на измислена демокрация!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 628730
Постинги: 122
Коментари: 775
Гласове: 2360
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031