След близо две години лутане и безизходица, Силвия най-накрая започна работа. Наеха я като шивачка в един невзрачен цех, намиращ се в съседния голям град. Заплатата бе ниска, но по-добрa все пак от алтернативата да стои безработна вкъщи. Проблемът бе транспорта. Трябваше да става много рано сутрин, да хване автобуса, след което следваше прекачване на друг, за да стигне до местоработата. Като се сметне и обратния път, ставаше ясно, че тя губи три, понякога близо четири часа в пътуване. На практика се получаваше така, че тя се прибира вкъщи, само за да легне уморена да се наспи и на другия ден всичко започваше отначало. Оказа се, че в цеха много от нейните колежки са от града в който тя живее. Познаваше ги по физиономия, но от много работа нямаше време за по-близък контакт. Работата бе много изморителна. Осем часа седене на шевната машина правеха така, че гърбът ѝ се схващаше. Пътуването до вкъщи след работния ден допълнително утежняваше нещата. Как ли издържаха нейните съгражданки-колежки? В сутрешния автобус, с който тя пътуваше не ги забелязваше. Вярно е, че той бе претъпкан почти всеки път, но все пак. Щеше да забележи поне някоя от тях. Как така те успяваха да дойдат навреме за работа? Може би мъжете им ги караха с коли. След около седмица, в една обедна почивка Силвия се заговори с една от тях.

-          Ама ти с рейса ли пътуваш?- учуди се найната колежка - Зарежи го, ела утре сутринта шест и половина на центъра, чичо Киро ще те вземе и теб.

   Значи такава била работата. Те въобще не пътували с автобуса, ами с колата на някой си чичо Киро. На другия ден, рано сутрин Силвия чакаше с останалите колежки на площада. Появи се и въпросният чичо Киро,  пълничък мъж на около 60 с цигара в уста. Караше един очукан Фолксваген Пасат. Учуди се, че днес го чакат повече жени от обикновено, но нищо не каза. Качи ги и петте. Малко тясно, но няма как. Заедно с него бяха общо шест човека в колата. По закон разбира се нямаше право, но това едва ли го притесняваше.  Направи някаква иронична забележка, че може би след време трябва да си вземе микробус и потегли. След  половин час вече бяха пристигнали пред цеха. Жените слязоха от колата, а чичо Киро продължи пътя си. Сигурно работеше някъде наблизо и бързаше да не закъснее.

   След края на работния ден, чичо Киро отново мина да ги вземе. Този път малко закъсня, но след това кара бързо по пътя и за нула време се прибраха в малкия град. Брей, какъв добър човек, мислеше си Силвия. Вози ги до работа, след това ги прибира, въпреки че не му бе много на път. Тя бе разказала на майка си за него и се оказа, че тя го познава. Той бил неин съученик навремето, говорело се из града че работел в един завод  в големия град.  Силвия знаеше завода, бе известен. Намираше се  на около два километра от цеха в който тя работеше. Съвсем не толкова близо, а чичо Киро ги возеше всеки делничен ден. Колежките ѝ бяха споменали, че все пак му събират по 4 лв на ден от всяка от тях. За бензин. Харчи му колата повечко, а и почти винаги е претъпкана.  С автобуса излизаше  5лв на ден.  А с чичо Киро хем бе по-бързо, по-удобно и по-евтино. Не върви хептен без пари да се возят при него.  Имаше си и своите неудобства пътуването, но Силвия опитваше да не им обръща внимание. За половин час все изтърпяваше някак цигарения дим в претъпканата кола. А сръбската музика дънеща от колоните, понякога се изпълняваше и от някое друго по-известно име, което я правеше малко по-слушаема. По-добре така, от колкото близо двучасово кандилкане в претъпкани автобуси.

   На няколко пъти се случваше така, че катаджии спираха чичо Киро. Едно че колата не бе в изправност, друго че караше в повечето случаи с превишена скорост, трето че колата бе претъпкана и т.н. Поводи имаше винаги. Когато и да го спираха имаше поне две нарушения, за които могат да го ощавят, както той се изразяваше. Бяха го запомнили вече и го чакаха само да мине. Ама и чичо Киро не бе вчерашен. На няколко пъти заобикаляше техните постове, минаваше през някакви черни пътища, само и само да избегне ченгетата. Тогава пътуването им се удължаваше, но пристигаха при всички случаи преди автобуса. Защо поемаше толкова рискове тоя човек? Силвия не можеше да си представи, че има такива добряци все още като него. Вместо да си кара спокойно сам към неговата работа, той се занимаваше с тях. Рискуваше толкова много , да ги закара навреме за работа и да ги върне. Сигурно едвам успяваше да се добере навреме до завода в който работеше. А те му събираха като компенсация  смешните 4лв на човек. Някой път се получаваше така, че пътуваха само три или четири колежки, други бяха отпуска или болнични. Тогава пътуването бе комфортно, чичо Киро караше по главния път. Прибираха се много бързо.

  Една вечер шефката им ги бе задържала в цеха, трябваше да се изпълни спешно някаква поръчка. Колежките излязоха час и половина след края на официалното работно време, но въпреки това чичо Киро ги чакаше. Не си бе тръгнал сам. Въобще душа човек. После пътувайки по главния път караше малко по-бързо от обикновено, на всичкото отгоре бе забравил да включи и фаровете. А вън почти се бе стъмнило. Съответно минавайки покрай карулката ги спря полиция. „Какво си мислиш, че като караш без светлини радарът няма да те засече ли?“ му бе казал един от катаджиите. А чичо Киро нямаше как да се отърве, трябваше да му даде 20лв. Иначе следваше поредният акт. Така той им обясни на жените ситуацията, а те от своя страна се почувстваха съпричастни с него и от солидарност му събраха по 5лв всяка. Няма само той да плаща глобата я, така е редно. Въобще често имаше приключения с него, но бе забавно.

   Една сутрин обаче той не дойде на площада да ги вземе. Бе звъннал по телефона на една от тях и обяснил, че е болен. Няма да ходи на работа тази седмица и съответно не може да ги кара към цеха. Не трябваше да разчитат на него. А точно тази седмица, случайно или не повечето от колежките бяха в отпуск. Само Силвия и една друга колежка  трябваше да пътуват към цеха. Наложи се да ползват  обществения транспорт. Следваше позабравеното кандилкане с часове до работата. Добре че в автобуса Силвия срещна една приятелка на майка ѝ с която се заговори. Общи теми за това и онова, време имаха достатъчно. Стана дума и за чичо Киро. Силвия и описа накратко какъв прекрасен човек е той, каква добра душа. Приятелката на майка ѝ също го познаваше добре, но някак си странно се усмихваше.

-          А какво работи той в завода?-попита Силвия. Стана и интересно да разбере все пак каква длъжност заема чичо Киро, та винаги без проблеми се съобразяваше с тях.

-          Какъв завод бе Силве?-жената повдигна въпросително вежди - Та него го съкратиха преди повече от пет години. Той сега може би именно това работи, което ти ми обясняваш. Вози ви сутрин за работа и след това ви връща. Вие нали  му събирате по 4лв. Пет човека: смятай 20лв. А неговата кола доколкото знам е на газ.  Разходите за отиване и връщане са му по-малко от 10лв. Нали моят мъж му я продаде тая кола и знам. Той с нея дълго време ходеше на работа. А ми е казвал също така, че катаджиите, които кибичат на главния път обикновенно те пускат срещу 10 лв за такива дребни нарушения. Дори и там ви е преметнал Киро, тоя дърт пияница !

   Силвия не можеше да повярва на всичко това. Лека-полека обаче ситуацията започна да ѝ се изяснява. Може би и сега чичо Киро въобще не беше болен. Просто нямаше сметка за двама човека да пали колата и да ги кара до цеха и обратно. Ей, какъв хитрец се оказа той. Какво поприще се бе намерил само покрай тях, шивачките. Ама какво да се прави, донякъде  и го разбираше. В тия трудни времена всеки се спасява както може. Въпреки това отсега нататък, тя ще продължи да пътува само с автобуса.  Достатъчно приключения преживя с чичо Киро.

Чичо Киро е герой от реалният живот. Надявам се, ако се познае да не се ядосва. Просто няма как такъв образ да не бъде описан. Спестил съм все пак някои детайли :)))

реална житейска ситуация, наистина. така наречената махаловидна миграция - от малките сателитни градчета към по-големия скъп за живеене град, където обаче има работа. хубаво е, ако има влак и са в сила трите "Т" - тихо, тъмно, топло... можеш да си починеш или да поспиш. кеф... ако парното работи, ако лампите не премигват или не налетиш на пенсионер, който не е говорил през последните петдесет години и решава да сподели всички болежки, които го мъчат. много хора пътуват с колите си до големия град и минавайки през спирките събират пътници на цената на билетчето... качваш се, без да познаваш шофьора, рискувайки да те отвлече, пребие, ограби или изнасили. важно е да стигнеш навреме за работа...

Наистина прибързано го пуснах, но има толкова детайли, че самият аз не знаех какво да включа и какво не. А както казва Радо, дългите разкази никой не ги чете. И за съжаление е прав :))) Ако забележиш нещо нередно казвай. Вече и минус се появи като гледам :)))

Чичо ви Киро е имал и данъци, и поддръжка, застраховка, преглед, рискове най-разнообразни, глоби. Явно колата му не е могла да се регистрира като такси. Има вина към закона, но по-голямата му вина е в това, че не е казал истината на жените. А те били ли са доволни? Били са. Необяснимо е също, защо след като само това му е била работата, не е шофирал професионално, а с множество нарушения. Поне тях е могъл да избегне. Иначе всичко е описано живописно. Ужасих се от сръбската музика и цигарения дим. Чак когато разбрах, че му плащат за услугата, се успокоих, че няма да излезе някое мръсниче (макар и 60-годишно), което да опетни името на старата генерация. Сполай ти, Мистър Травел!

Ако бях на мястото на тази шивачка щях да продължа да си пътувам с чичото,само че нямаше да му плащам глобите.
А когато нещо той липсва-автобусът винаги е на разположение.
Като млада работех на час път от града , в който живея. Пътувала съм както ми падне. С автобус беше най-гадно.
Най-славен беше автостопът с колежките, цак - вдигнеш ръчичка и до теб се плъзне готина кола. Накачулваме се и трите.За половин час сме си у дома.:):)

Нали се сещаш, че колата на чичо Киро не вижда никаква поддръжка и не би издържала сериозен технически преглед в сервиз. А данък най-вероятно не е плащал от години :)

Тук е момента да доизясня някои детайли, които спестих в разказа. Колата е комби. Не рядко се е случвало, когато са повече жени и между тях има някои по-пълни, да пътува някоя в багажното отделение. Това го казвам съвсем сериозно. Не съм сигурен в този случай, кое е по-удобно: автобусът или колата. Поздрави!
Като са привлекателни жените ясно: на стоп е лесно, въпреки че и там има рискове.
А и от цеха до главния път пак трябва да ползват градски транспорт :)

един такъв... чичо Киро... ама какво да се прави...
в тия трудни времена всеки се спасява кой както може...
малко тъжен, но истинен разказ за нещата от живота ни днес...

Тюх да му се невиди,все гадория!
Нооо,зависи от гледната точка. Всяко нещо на този свят е фифти-фифти, хубаво-лошо. Зависи кое ще си избере човек. Напоследък се опитвам да виждам света откъм позитивната му страна.
Поздрави.
И накрая - кой за каквото е учил...шивачките са така.Сори.

Ако не бяха такива времената, нямаше да има и образ като него. Държавата щеше да е уредена, транспортът също, а чичо Киро щеше да работи още в завода предполагам и нямаше да се налага да шмекерува :)

Едва ли са учили и те за това. Просто съдбата ги е принудила...

Ха, ха - явно съвременният Андрешко кара фолскваген...