Мизерия, глад, лишения...
Това за него бяха нерешими уравнения.
Събра кураж накрая, тръгна смело,
в града отиде той, напусна село.

Градът голям обаче не го чакаше,
с лицемерие и подлост го цапаше.
От сутрин чак до мрак той все работи,
в баровските, лъскави имоти.
Години вече дъх не бе поел,
а толкоз унижения приел.
Овълчи се и той, какво да прави,
с живота някак трябва да се справи.
Започна той да е коварно смел,
Парите – те му бяха цел.