Изчезналата сума не бе кой знае какво. Ставаше въпрос за три хиляди долара. Инспектор Брейди нямаше намерение да губи излишно време в подобни разследвания. По това коледно време имаше много по-важни криминални случаи за изясняване, а персоналът в полицията бе прекалено малко за да се ангажира с подобни кражби.
– Нищо повече ли няма да предприемете? – питаше укорително мистър Дейл. – Няма ли поне да повикате някой да снеме отпечатъци от шкафа и от вратите?
– Не и преди да съм разговарял с всички в къщата – отговори спокойно Брейди.
– Мислех, че вече сме приключили в това отношение – настояваше мистър Дейл. – Аз и жена ми не сме чули и не сме видяли нищо необичайно тази нощ. Сутринта забелязах, че външната врата е отворена, а парите ги няма. Кой още искате да разпитвате? Друг в къщата не е имало.
– Децата? – погледна въпросително Брейди.
– Какво? Не може да бъде. Да не би да искате да разпитвате децата? – мистър Дейл бе извън себе си. – Не искам да ги замесвате и тях в този случай. На тях нищо не съм казвал за изчезналите тази нощ пари. Какво общо имат децата с това? Добре, че крадецът се е задоволил само с парите.
– Трябва да съм сигурен, че и те нищо не са видяли.
– Разбира се, че не са видяли нищо. Сутринта си спяха най-спокойно, а снощи си заспаха по обичайното за тях време. Ако бяха видяли нещо, сигурно щяха да се разпищят или и аз не знам какво...
– Въпреки това искам да разговарям с тях – инспектор Брейди държеше на своето. – Имам нещо предвид, просто ми се доверете в случая.
Мистър Дейл не бе убеден, че това наистина е необходимо, но супругата му все пак доведе децата. Все още по пижами и със сънени физиономии, те недоумяваха защо бяха изправени пред този непознат мъж. Малчуганите не изглеждаха никак изплашени, по-скоро любопитни от присъствието на инспектора. Нямаха вид на деца, преживели нещо страшно.
– Здравейте, деца! – започно предпазливо Брейди. – Аз съм чичко полицай и имам нужда от Вашата помощ. Издирвам дядо Коледа. Загубил си е няколко подаръка и искам да му ги предам. Не сте ли го виждали наоколо?
Мистър Дейл не знаеше какво точно цели инспектора. Бяха изчезнали парите му, а Брейди разпитваше децата дали са виждали дядо Коледа. Някак несериозно му се виждаше всичко това. Преди обаче да успее да протестира срещу безумието на инспектора, дъщеря му го изненада казвайки:
– Тази нощ бе тук! – момичето вече усмихнато гледаше Брейди и очакваше неговата реакция. Момчето също кимаше с глава потвърждавайки думите на сестра си.
Настъпи няколко секунди мълчание, преди инспекторът да продължи:
– Така ли? А как изглеждаше? Сигурни ли сте, че е бил той?
– Не бе като по телевизията – ентусиазирано заобяснява момичето. – Имаше си червено яке и брада, но бе много слаб. Нямаше и чувал с подаръци, а само обикаляше около шкафа и елхата. Сигурно го търсеше. Приличаше на чичо Джек от бензиностанцията.
Брейди не искаше да затормозява повече децата с излишни въпроси. Казаното дотук бе повече от достатъчно. Запъти се към вратата следван по петите от мистър Дейл.
– Чакайте, чакайте инспекторе? Къде тръгнахте така изведнъж? От къде сте сигурен, че децата наистина са видяли някой, а не си измислят?
– Отивам към бензиностанцията да разпитам нашия стар познайник Джек. Едва ли е случайно това съвпадение, че дядо Коледа приличал на него. Защо децата ще си измислят подобно нещо? Явно Джек се е върнал към старото си амплоа. Интерсно ми е какво алиби ще си измисли.
– Сега пък аз като се замисля, – започна мистър Дейл чешейки се по челото –, вчера като зареждах автомобила платих в брой. Джек вероятно е забелязал дебелината на портфейла ми.
– Със сигурност му е направило впечатление. Но този път няма да ни се измъкне. Ще го притиснем по-сериозно.
– Последно! – каза мистър Дейл подавайки ръка. – Как се сетихте за такъв подход към децата.
– Опит! – отвърна инспектор Брейди, здрависвайки се за довиждане. – Обикновенно по това време на годината децата не заспиват толкова лесно, колкото предполагат възрастните. През нощта поглеждат от време на време коледната елха и тръпнат в очакване. Искат да видят кога най-после ще се появят подаръците.
(разказът е написан по картинка предоставена от блогъра kiamzena)
Богатството не е застраховка...............
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
Интересно измислено като история и развръзка.
Много нетипично за Коледа, "убиващо" романтиката :), но оригинално, смело и браво!
Няма да се пробвам, защото ти си написал нещо много интересно. Нямам желание да се излагам на стари години.
Поздрави!
П и е р