След пукота се чу шум от спирачки и автомобилът напусна платното. Продължи да се пързаля по чакъла преминавайки близо до едно от крайпътните дървета и след секунди спря. Момчето, станало свидетел на злополуката, завъртя педалите на велосипеда. Искаше да стигне бързо до мястото на инцидента. Изглежда нямаше сериозни поражения, но трябваше да се увери, че с човека в колата всичко бе наред.
За негово успокоение, шофьорската врата се отвори и от автомобила излезе видимо притеснен мъж, който ругаейки под мустак започна да оглежда колата. Освен две спукани гуми, други поражения явно нямаше.
– Всичко наред ли е? – попита момчето, захвърляйки колелото встрани от пътя.
– Не съвсем – отговори шофьорът, доволен от появата и загрижеността на момчето. – Точно тук, на този селски път да спукам две гуми. На всичко отгоре и обхват няма. Пробвах да звънна по мобилния – не става. Но и да има някъде наоколо връзка, сигурно ще се наложи да чакам с часове пътна помощ.
Мъжът още не знаеше какво да предприеме. Имаше една резервна гума в багажника, но това не решаваше проблема. Три здрави гуми не правеха колата по-подвижна.
– Аз мога да помогна – каза момчето.
– Как точно? – повдигна въпросително вежди мъжът.
Едва ли това слабо момче с къси панталонки и избеляла тениска, дошло някъде от селото със стар велосипед можеше да е от помощ. На възраст изглеждаше не повече от 16 години. Загрижеността му бе похвална, но какво можеше да направи в случая?
– Чичо ми има гумаджийница в селото – каза момчето с усмивка. – Ще му занеса гумата да я оправи и ще я върна обратно. Ако не, ще му искам някоя стара гума. Нищо не обещавам обаче. Може и да няма точно такава.
Човекът въздъхна и потупа момчето приятелски по рамото. Сякаш неволята пращаше този хлапак с колелото. Без да пропилява повече време в излишни разсъждения, шофьорът реши да действа. Свали една от гумите и я даде на момчето. Заедно с джантата, съвсем не лека, но момчето успя да я нарами с една ръка, а с другата хвана кормилото на велосипеда. Потеглянето му бе трудно, но след това набра инерция и започна плавно да се отдалечава в посока към селото. „Дано се окаже свястно момче!“ – мислеше си мъжът, докато сваляше втората гума, за да я смени с резервната.
Час по-късно до него спря очукан автомобил. От вътре слязoха момчето и един по-възрастен мъж в работни дрехи. Другата гума вече бе залепена и готова за монтиране. Мъжете се поздравиха здрависвайки се.
– Племенникът ми каза какво се е случило– цъкаше с език чичото оглеждайки автомобила. – Лоша работа. Две гуми наведнъж! Но по тези пътища всичко може да очаква човек.
– Добре, че бече момчето – сочеше го с поглед шофьорът. – Иначе, не знам какво щях да правя. Колко да платя за услугата?
– Нищо няма да плащате! – жестикулираше чичото. – На всеки може да се случи. Хора сме, помагаме.
– Моля Ви се! – мъжът бръкна в джоба на панталона и извади две десетолевки. – Ако не за Вас поне за момчето. Без него щях да замръкна тук. По този път очевидно рядко минава някой, а от малцината профучали нито един не спря да попита имам ли нужда от помощ. Такива са хората днес.
– Така е! – кимаше с глава чичото. – Откакто направиха магистралата движението тук почти замря. Освен местните, рядко минават други автомобили. От време на време някой трактор или камион. И пътя вече никой не го поддържа. Ако закъсаш някъде, няма кой да ти помогне.
– За щастие има и такива като Вас! – отвърна шофьорът, пъхайки двайсетте лева в джоба на гумаджията.
Той от своя страна, видял че няма да мине без заплащане, монтира оправената от него гума. С четири здрави гуми шофьорът се настани зад волана, благодари още веднъж и потегли по пътя. Момчето, което през повечето време стоеше встрани, мълчаливо го изпрати махайки с ръка.
Минути по-късно, вече в селото, чичото извади от очукания автомобил малка кутия и извика момчето при себе си:
– Хайде отивай да разхвърляш тия пирони в другия край на селото! – нареди той.
– Ама, чичо... – натъжено го гледаше момчето.
– Какво ама...?
– Не искам да хвърлям повече пирони! – обясняваше се момчето. – Човекът замалко да се удари в онова дърво. Какво щяхме да правим тогава?
– Пак ли започваш тази песен? – скастри го чичото мръщейки се. – Не искам, не искам! А ще искаш довечера да ядеш. Ще искаш като ходиш с твоите приятели в града да имаш някой лев, нали! – ядосваше се мъжът. – Вземай кутията и тръгвай. И гледай да не те види някой, ей!
Момчето сви устни в изкривена гримаса и замълча. Взе плахо кутията, а след това се тросна с видимо нежелание върху седалката на колелото. Бавно завъртя педалите и с насълзени очи потегли към другия край на селото. В мислите си се молеше до края на деня да не преминават повече автомобили.
КЪДЕ Е "СЛАВЯНСКИЯ" ГЕН?
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
,,В мислите си се молеше до края на деня да не преминават повече автомобили."
Изречение, за което трябва всеки да се позамисли.
Често добрите хора в съвремието не са щастливи,
защото са накърнени от постъпките, на дебелооките. Невръстно дете, с неукрепнало самосъзнание бива подлагано на виновност....!
А дали шофьорът на колата си е взел поука от случая...?
Преди страшно много време задминавах с колата си един тип, който бъркаше в плодзеленчукова кесия, щипваше нещо и го хвърляше през отворения прозорец. Това нещо тупваше на асфалта и съвсем новички пирони светваха на слънцето. Заобиколих рязко още подскачащите пирони и дадох газ. Бях смаян и от постъпката, и от това, че ми се размина, без да спукам гума.
Беше по Татово време.
Жив и здрав, Дани!
П и е р
