Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2016 22:16 - Момчето от селото (разказ)..............................................
Автор: travell Категория: Регионални   
Прочетен: 1441 Коментари: 4 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   След пукота се чу шум от спирачки и автомобилът напусна платното. Продължи да се пързаля по чакъла преминавайки близо до едно от крайпътните дървета и след секунди спря. Момчето, станало свидетел на злополуката, завъртя педалите на велосипеда. Искаше да стигне бързо до мястото на инцидента. Изглежда нямаше сериозни поражения, но трябваше да се увери, че с човека в колата всичко бе наред.

   За негово успокоение, шофьорската врата се отвори и от автомобила излезе видимо притеснен мъж, който ругаейки под мустак започна да оглежда колата. Освен две спукани гуми, други поражения явно нямаше.

– Всичко наред ли е? – попита момчето, захвърляйки колелото встрани от пътя.

– Не съвсем – отговори шофьорът, доволен от появата и загрижеността на момчето. – Точно тук, на този селски път да спукам две гуми. На всичко отгоре и обхват няма. Пробвах да звънна по мобилния – не става. Но и да има някъде наоколо връзка, сигурно ще се наложи да чакам с часове пътна помощ.

   Мъжът още не знаеше какво да предприеме. Имаше една резервна гума в багажника, но това не решаваше проблема. Три здрави гуми не правеха колата по-подвижна.

– Аз мога да помогна – каза момчето.

– Как точно? – повдигна въпросително вежди мъжът.

   Едва ли това слабо момче с къси панталонки и избеляла тениска, дошло някъде от селото със стар велосипед можеше да е от помощ. На възраст изглеждаше не повече от 16 години. Загрижеността му бе похвална, но какво можеше да направи в случая?

– Чичо ми има гумаджийница в селото – каза момчето с усмивка. – Ще му занеса гумата да я оправи и ще я върна обратно. Ако не, ще му искам някоя стара гума. Нищо не обещавам обаче. Може и да няма точно такава.

   Човекът въздъхна и потупа момчето приятелски по рамото. Сякаш неволята пращаше този хлапак с колелото. Без да пропилява повече време в излишни разсъждения, шофьорът реши да действа. Свали една от гумите и я даде на момчето.  Заедно с джантата, съвсем не лека, но момчето успя да я нарами с една ръка, а с другата хвана кормилото на велосипеда. Потеглянето му бе трудно, но след това набра инерция и започна плавно да се отдалечава в посока към селото. „Дано се окаже свястно момче!“ – мислеше си мъжът, докато сваляше втората гума, за да я смени с резервната.

   Час по-късно до него спря очукан автомобил. От вътре слязoха момчето и  един по-възрастен мъж в работни дрехи. Другата гума вече бе залепена и готова за монтиране. Мъжете се поздравиха здрависвайки се.

– Племенникът ми каза какво се е случило– цъкаше с език чичото оглеждайки автомобила. – Лоша работа. Две гуми наведнъж! Но по тези пътища всичко може да очаква човек.

– Добре, че бече момчето – сочеше го с поглед шофьорът. – Иначе, не знам какво щях да правя. Колко да платя за услугата?

– Нищо няма да плащате! – жестикулираше чичото. – На всеки може да се случи. Хора сме, помагаме.

– Моля Ви се! – мъжът бръкна в джоба на панталона и извади две десетолевки. – Ако не за Вас поне за момчето. Без него щях да замръкна тук. По този път очевидно рядко минава някой, а от малцината профучали нито един не спря да попита имам ли нужда от помощ. Такива са хората днес.

– Така е! – кимаше с глава чичото. – Откакто направиха магистралата движението тук почти замря. Освен местните, рядко минават други автомобили. От време на време някой трактор или камион. И пътя вече никой не го поддържа. Ако закъсаш някъде, няма кой да ти помогне.

– За щастие има и такива като Вас! – отвърна шофьорът, пъхайки двайсетте лева в джоба на гумаджията.

    Той от своя страна, видял че няма да мине без заплащане, монтира оправената от него гума. С четири здрави гуми шофьорът се настани зад волана, благодари още веднъж и потегли по пътя. Момчето, което през повечето време стоеше встрани, мълчаливо го изпрати махайки с ръка.

   Минути по-късно, вече в селото, чичото извади от очукания автомобил малка кутия и извика  момчето при себе си:

– Хайде отивай да разхвърляш тия пирони в другия край на селото! – нареди той.

– Ама, чичо... – натъжено го гледаше момчето.

– Какво ама...?

– Не искам да хвърлям повече пирони! – обясняваше се момчето. – Човекът замалко да се удари в онова дърво. Какво щяхме да правим тогава?

  Пак ли започваш тази песен? – скастри го чичото мръщейки се. – Не искам, не искам! А ще искаш довечера да ядеш. Ще искаш като ходиш с твоите приятели в града да имаш някой лев, нали! – ядосваше се мъжът. – Вземай кутията и тръгвай. И гледай да не те види някой, ей!

   Момчето сви устни в изкривена гримаса и замълча. Взе плахо кутията, а след това се тросна с видимо нежелание върху седалката на колелото. Бавно завъртя педалите и с насълзени очи потегли към другия край на селото. В мислите си се молеше до края на деня да не преминават повече автомобили.





Гласувай:
16
0



1. aip55 - Тази история
13.10.2016 08:29
ме подсети за сцената с Чарли Чаплин - джамджията и малкият хулиган.
,,В мислите си се молеше до края на деня да не преминават повече автомобили."
Изречение, за което трябва всеки да се позамисли.
Често добрите хора в съвремието не са щастливи,
защото са накърнени от постъпките, на дебелооките. Невръстно дете, с неукрепнало самосъзнание бива подлагано на виновност....!
А дали шофьорът на колата си е взел поука от случая...?
цитирай
2. mihala - Не ми се иска да вярвам.
14.10.2016 14:47
Не ми се иска да вярвам.
цитирай
3. pvdaskalov - * ! *
15.10.2016 09:03
Е, този разказ е един от шедьоврите ти, Травелчо.
Преди страшно много време задминавах с колата си един тип, който бъркаше в плодзеленчукова кесия, щипваше нещо и го хвърляше през отворения прозорец. Това нещо тупваше на асфалта и съвсем новички пирони светваха на слънцето. Заобиколих рязко още подскачащите пирони и дадох газ. Бях смаян и от постъпката, и от това, че ми се размина, без да спукам гума.
Беше по Татово време.
Жив и здрав, Дани!
П и е р
цитирай
4. batogo - !!!:))) Поздравления!
18.10.2016 13:24
Много хубав разказ! Именно този безогледен селски тарикатлък ни пречи да се измъкнем от блатото. Всеки лъже и надхитря някого, а в крайна сметка всички сме излъгани и надхитрени от собствената си алчност и глупост.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 356389
Постинги: 119
Коментари: 760
Гласове: 2245
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930