Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2016 22:16 - Тайфата (разказ).............................................................
Автор: travell Категория: Регионални   
Прочетен: 1904 Коментари: 2 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 
   Приближаващата тайфа се чуваше отдалече. Говорене на висок глас, съпроводено с  истеричен смях, оформяше познатата глъчка, известяваща появяването на младежите. Шестима, на възраст около 15 или 16 години. Четири момчета и две момичета. Повечето бяха захапали цигари, а в ръце държаха  пълни хартиени пликове от Макдоналдс. Настаниха се на две пейки, разположени една срещу друга, стоящи съвсем близо до неговата. Старецът ги погледна за момент, а след това отклони вниманието си, стискайки по-здраво бастуна с ръце. Бяха същите младежи от онзи ден и не искаше да се повтаря пак онази случка. За тях, тя може би бе забавна, но на него му костваше много нерви.  Бе излязъл в парка да подиша малко свеж въздух, но явно мястото не бе подходящо за целта. Имаше вероятност отново да му скроят  някой номер. Миналият път бе задрямал на пейката, а те през това време му бяха скрили бастуна в близките храсти. Събуждайки се, той се бе усетил каква е работата, защото други хора наоколо нямаше и ги молеше да му върнат бастуна. Без него той не можеше да се изправи и да се прибере до вкъщи, но тях това не ги интересуваше особено. Един от групата, който очевидно се явяваше тартор, предположи че някой друг от минаващите по алеята пенсионери го е взел, или по-точно откраднал. Паркът и без това бил пълен с такива, трябвало да се внимава. Тайфата го слушаше и се заливаше от смях. Друг пък  добавяше, как не него бастун не му трябвал,  но щяло да е забавно да се появи с него в училище, за да наложи химичката писала му двойка.  Останалите кимаха одобрително с глава и се забавляваха.

   Старецът бе безсилен в подобни ситуации. Отдавна се бе отчаял от днешната младеж, но тези тук прекаляваха. Едва ли ходиха на училище, може би го използваха само за сборен пункт и след това идваха за забавление в парка. Това, че някой им бе продал алкохол и цигари, вече не се смяташе за ненормално и на никой не му правеше впечатление. Какво ли бяха намислили днес? Стремеше се да не ги поглежда, за да не ги предизвика с нещо, а и те за разлика от онзи ден, не му обръщаха внимание. Явно вече не им бе интересен. Но Старецът все пак си имаше едно наум. Днешните младежи на тази възраст са непредвидими. Чуваше ги, че разговарят за просяка отсреща, стоящ при фонтанчето. Човекът си седеше от край време там и разчиташе на милостинята на преминаващите по алеите. По някакъв начин, той бе ангажирал тяхното внимание. Постоянно го поглеждаха и обсъждаха помежду си. Явно по-интересна тема за разговор нямаха. Старецът не искаше да ги подслушва, но те бяха прекалено близо, а и разговаряха на прекалено висок глас, така че и човек на неговата възраст без проблем разбираше какво си говорят.  Може би и самият просяк би ги чувал, ако не бе шумът от фонтана зад гърба му.

    След поредица от подигравки свързани с облеклото му, тарторът даде идея да подарят на бездомника един от техните сандвичи, но не точно във вида, в който го бяха закупили от  Макдоналдс. Едно от момичетата замалко не се задави, разбирайки същността на идеята и с писклив глас изрази съмнението си, че би посмял да извърши подобно нещо. Нямало такава гнусотия. Останалите обаче бяха очаровани от идеята и дори се хващаха на бас помежду си, дали просякът би изял един такъв сандвич.

   Тарторът, притежаващ завидно самочувствие за човек на тези години, се отдалечи от групичката, мина покрай Стареца без да го удостои и с капка внимание и после кривна встрани от алеята, спирайки на едно определо място. Помагайки си с крак и разравяйки с дървена пръчка, той сложи нещо в плика и се върна при компанията. Чак сега Старецът разбра какви са намеренията им. Много добре знаеше какво би могло да се намира в плика. Той самият на идване бе минал покрай мястото, където се намираше все още неразложилия се труп на някакъв гълъб. Тарторът  бе взел част от вътрешното съдържание на трупа, или това което бе останало от него и вече приготвяше сандвич пред погледите на останалите. Половината компания се възмущаваше от гледката, а останалата част чакаше с нетърпение по-нататъшното развитие, давайки съвети за оформянето на сандвича. Част от съдържанието на плика се озова между две големи хлебчета с порядъчно количество майонеза и някакви зеленилки. Дори един от младежите не скри очарованието си от крайния продукт, заявявайки че в този си вид сандвичът е може би по-здравословен и по-добре изглеждащ от преди.

   Не след дълго сандвичът се озова в ръцете на просяка, който в допълнение получи и чаша кока кола. Всички погледи на младежите бяха насочени към него, което обаче не го смущаваше. Нищо не подозиращ, той нямаше намерение да връща подаръка, а смяташе да се възползва от него. Сигурно отдавна нищо не бе хапвал и бе гладен. Старецът от далечната пейка размахваше ръце и бастун, опитвайки се всячески да привлече вниманието му, но просякът не го забелязваше. Вече пиеше кока кола. След това, оставяйки за момент чашата, се оригна звучно и понечи да захапе сандвича. Момичетата бяха извърнали глави встрани и не искаха да гледат. В последния момент обаче, едно от момчетата се бе озовало до просяка и изби сандвича от ръцете му. Той цопна във фонтанчето, а просякът гледаше с недоумение. Дори Старецът се очуди на скоростта с която този младеж се бе появил до бездомника и уж неволно бутнал сандвича. Момчето се извини за „несръчността си“ и му занесе друг сандвич. Просякът, без много да му мисли, започна да отхапва от новия сандвич, преди и той да се е озовал във фонтана. Момчето се върна при тайфата. Разплати се с някои от тях, защото той бе един от губещите баса, а компанията започна да разисква неговата постъпка. Не всички бяха доволни от това, че бе сложен край на веселбата. Могло е още да се забавляват.

   Старецът на близката пейка вече се бе успокоил. Стана и подпирайки се на бастуна закуцука към вкъщи. Бързаше да се прибере, преди да е станал обект на внимание от страна на тайфата. Минавайки покрай просяка, който вече бе изял сандвича и допиваше блажено колата,  усещаше някакво вътрешно чувство на надежда, което обземаше душата му. Все пак съвестта бе надделяла, пък макар и само в един от младежите. Същото момче, което онзи ден му върна  бастуна, след като останалите от компанията добре се бяха позабавлявали. Навярно този младеж бе понякога черната овца в тяхната групичка и рискуваше другите да го подиграват за неговата нерешителност към по-извънредни действия. Хубаво щеше да е, ако един ден той стане тартор на тайфата. Потъвайки в мисли обаче, Старецът съзнаваше, че това едва ли ще се случи. Обикновенно в живота, хората като това момче не са лидери. Те са герои за малцина и са почти винаги губещите баса. Губещи каквито и да било съревнования.

    Но все пак, надеждата оставаше...




Тагове:   просяк,   старец,   тайфата,


Гласувай:
12
1



1. aip55 - В днешно
05.10.2016 16:36
време новите генерации стават все по неморални по отношение на възрастните хора.
Сривът на морала е все по агресивен. Може би златната младеж на бай Тошо бе на светлинни години разстояние в морално отношение.
Поучителен разказ, но дано повече млади хора да го прочетат!
Поздрави от мене Пътниче...
цитирай
2. travell - :)
05.10.2016 19:41
Нас ни възпитаваха в друго време, по-друг начин. А и възрастните хора бяха други...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 371629
Постинги: 122
Коментари: 775
Гласове: 2282
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930