Изморена и безкрайно изтощена, Истината седнала за отдих край самотно дърво в полето. Далеч от хората и близо до природата. С надеждата поне там да не среща Лъжата. Мястото ѝ харесало, имала нужда от малко спокойствие. Тъжна и донякъде отчаяна в търсенето на начин за противодействие, тя така и не намирала решение как да се справи с Лъжата.
   Не след дълго нейната срещуположност отново се появила. Както винаги, Лъжата била в добро настроение и изглеждала безкрайно щастлива.

– И тук ли няма да имам спокойствие от теб? – попитала Истината. – Отивай някъде другаде и ме остави на мира!

– Не мога! – отвърнала Лъжата. – Знаеш, че ние с теб сме почти неразделни. Не можеш да се отървеш от мен. Не ми се сърди, не се сърди и на хората! Те просто са такива, каквито са. Не го ли разбра това, вече толкова дълго време?

– Не, не мога да го разбера. А и едва ли някога ще мога. Аз все пак съм Истината, а ти си Лъжата. Защо повече вярват на теб, а не на мен? Повечето хора ме избягват и не искат да ме приемат. Страх ги е от мен. А уж обичали Истината!

– Така е! – засмяла се Лъжата. – Преди време аз бях в твоето положение, но нещата се промениха. Сега са други времена. Хората вече са други.

– Може би. Но аз все пак съм Истината.

– Ще ти дам един съвет, ако ми позволиш – отвърнала Лъжата. – Стига си повтаряла, че си Истината! Защото и аз вече започвам да се съмнявам. Макар, че много добре те познавам. Това, което ще ти кажа може би ще ми навреди, но на теб ще ти помогне.

– Е какво да правя? – учудила се Истината. – Аз все пак съм Истината и не мога да твърдя друго. Не мога да лъжа хората. Виждат ме такава каквато съм.

– Ето пак започваш! Хората са вече други, разбери го най-сетне. Не може да им се явяваш така гола. Колкото и да си чиста и неопетнена външно, в тяхните очи понякога си грозна. Прекалено си пряма с твоя език и това не им допада. Те не могат да видят колко си красива вътрешно. Виж ме мен! Знам, че понякога вътрешно съм коварна и подла, но външно съм прекрасна. Облякла съм се в красиви дрехи, хората ме харесват и търсят моята компания. Обичат да ме слушат, каквото и да им разказвам. А аз съм сладкодумна. Разказвам все хубави неща, макар и да не са истина. Умея да казвам това, което те искат да чуят и това ги радва. Хората са такива. Харесват им моите приказки и ме мислят за теб. Вярват, че аз съм Истината.

   След тези си думи, Лъжата отишла отново сред хората, а Истината останала да размишлява. Решила да последва донякъде съвета на Лъжата. Не и оставало нищо друго. Облякла се в красиви дрехи, но не тръгнала сред хората. Напротив, дори страняла от тях. Криела се и ги избягвала при всяка възможност. Не ѝ се искало да ги оставя в ръцате на Лъжата и нейните приказки, но решението се оказало правилно. Въпреки, че Лъжата ставала все по-красива, някои хора започнали да се съмняват. Искали да видят нейната срещуположност, която незнайно къде изчезнала. Да направят сравнение. Поискали от Лъжата да се съблече, за да се убедят в правотата ѝ, но това разгневило останалите. Защо трябва тя да се унижава и съблича заради шепа неверници? Не виждат ли те така колко е красива?  Заклеймявали „неверниците“ и ги отритвали от обществото.

    Обругани и охулени, невярващите сами започнали да търсят Истината. А тя продължавала да се крие. Колкото повече се криела, те толкова повече я търсели. Искали да я намират и съблекат, ако трябва чисто гола. За да са сигурни, че е тя. Не изпитвали вече страх. Искали да я видят такава, каквато е. Малцина от тях успявали, но тези които го сторели разказвали на другите, опитвайки се да ги убедят. Излагали факти описващи различни скривалища на Истината и разкриващи самоличността на Лъжата, но болшинството от хората останало безразлично. За тях тези факти били само слухове. Животът продължавал по старому. Всички все още с удоволствие  слушали приказките на Лъжата, макар да знаели, че Истината се крие някъде другаде. Повечето се съмнявали в Лъжата, но малцина се осмелявали да разкъсат нейните дрехи в името на Истината. Просто времето и хората били такива!

http://www.facebook.com/danielbogdanov.bg

Добра тема, пътешественико. Някога и аз писах по нея. Ако ти е интересно, можеш да видиш линка.

Всяка цялост съдържа лъжа и истина, но само мъдростта ги различава добре, преди да заживее с истината.

Замисли ме, кои ли са истината на съвремието ни?
За лъжата всички знаем кои са, но защо продължаваме да се лъжем?
Подвеждат ни към погрешно заключение, казват ни истината, а същевременно ние ставаме жертва на лъжата/измамата.
Добри разсъждения има притчата ти Травелчо.
Хубави почивни дни!

Пробвах се в този нов за мен жанр приятели.
В днешно време всеки, като че ли си има своя истина, а всички "волю-неволю" слушаме лъжа, под една или друга форма...