Прочетен: 2871 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2016 21:19
Борис попадна на тези данни случайно, ровейки в интернет. Реши да ги сравни със страницата на НСИ и за негова изненада се оказаха същите. Можеше да им се има доверие. Все пак това бе официална статистика. Откъдето и да ги гледаше, както и да ги тълкуваше, цифрите бяха безпощадни. Показваха едно съвсем нерозово положение. Средната продължителност на живота при мъжете в България бе 71,2 години, а тази при жените 78,2. Цели седем години повече! Няма нищо лошо в това жените да живеят близо 80 години, мислше си Борис, но не бе нормално мъжете да бъдат на този свят толкова за кратко. Даваше си сметка, че самият той с неговите 41 години, може би вече бе преживял по-голямата част от живота си. А защо може би? Направо бе почти сигурно. Повече от ясно според статистиката. При това отдавна бе преминал средата, още когато е бил на 36. Колкото и да не му се вярваше, това показваха цифрите.
Този факт го стресира. Дори и да не се взимат насериозно от повечето хора, тези данни все пак заслужаваха внимание. Защо човек прекарва живота си така, че времето лети толкова бързо? Интересно му бе да разбере повече неща, но сайтът не предлагаше по-подробна информация. Поне той не успя да намери. Преди време бе чел някаква американска статистика, но тя си бе за американците. Нещо от сорта, как щатските граждани прекарвали еди колко си години в работа, сън, гледане на телевизия и други такива. В България едва ли някой води подобни изследвания. Затова и Борис реши сам да си направи подобна таблица. Ей така за себе си, по собствени изчисления.
Не знаеше дали да започне от самото начало. Искаше му се неговата статистика да обхване по-голямата част от дейностите, които човек извършва през живота си. През съзнателния си живот. След 20-ет годишна възраст. Защото като дете и по-късно тинейджър, така или иначе човек прави това, което изискват от него родителите. Поне в повечето случаи. Струваше му се, че тази 20-ет годишна възраст бе добро начало за обективни статистически данни. Следователно българският мъж имаше на разположение 51,2 години зрелостен живот. Българската жена: 58,2. Но нея той реши да я изключи от сметките. По-лесно бе да смята от гледна точка на един човек. Иначе трябваше да повика съпругата, да ѝ обяснява какво има предвид, а и да се ангажират двамата с това начинание нямаше нужда. Доколкото я познаваше, на нея едва ли щеше да и хареса да прекарват време в изчисления за това, къде човек прекарва времето си. На практика бе малко смешно.
А къде всъщност отлиташе това време? Имаше куп неща, които трябваше да се опишат в цифри. Като че ли бе редно да се започне със съня. Борис бе наясно, че човек прекарва голяма част от живота си в леглото. Самият той спеше по около 7 или 8 часа на денонощие. Всеки път различно. Имаше и много безсънни нощи, но ако се прибавеха няколкото съботно-неделни следобедни дрямки, му се струваше нормално да се приеме 8 часа на денонощие за относително достоверна средна величина. Това значеше, че той ще прекара 17 от тези 51 години съзнателен живот в сън. Съвсем не малко време. Но просто неизбежно.
Човек прекарва също така много време в банята, в оформяне на тоалета, а и по физиологични нужди. По негови изчислени около час или час и половина на ден. За жените дори повече, като се има предвид съпругата му, макар че и тя не висеше с часове както някои други. В днешно време, много мъже бият в това отношение дамските рекорди. Добре, че Борис не бе един от тях. Иначе и там щеше да се пропилява ценно време. Взимайки за база краткия престой се получаваше резултат 2,5 години. Една неголяма цифра според него, която показваше, че тук не се губи кой знае колко. Поне не от негова страна. За другите мъже не гарантираше.
Какво друго можеше да добави? Разбира се, това което допреди малко вършеше. Ровенето в интернет. Тук бе мястото да вмъкне и гледането на телевизия, четенето на вестници и други подобни занимания, с които човек прекарва голяма част от времето. Всяко едно поотделно не бе толкова стресиращо, но в комбинация отнемаха най-малко два или три часа на ден. Сумарно около 5 години, които човек отделя за тези медии. Това бе минималната цифра. Много хора отделяха много повече. Понякога самият той се улавяше в загубата на представа за време. Пред компютъра то летеше със страшна бързина. Пред телевизора поне всичко се знаеше и бе регламентирано. Филмът свършва, минали са около два часа, започват новини. Пред компютъра и интернет, два часа могат да се сторят на човек, като 15 минути. Но никога 15 минути като два часа. Парадокс, над който той реши да не разсъждава повече.
Започна леко да огладнява и това от своя страна му подсказа следващата графа. Времето, което човек прекарва хранейки се и въобще всичко свързано с приготвянето на храната. Тук Борис взе за средна величина час и половина на ден. Можеше да ги направи и два часа, но в повечето случаи готвеше съпругата и затова взе по-малката стойност. Пазаруването също не бе за пренебрегване, но и там жена му пропиляваше повече време от него. „Пропиляваше“ не бе точната дума, защото това бе необходимост, която някой трябваше да върши. Описанието в случая не бе от значение. В крайна сметка 3 години изминаваха в приготвяне на храната и хранене. Малко ли са или много, Борис си нямаше никаква идея. Друг път, ако има време ще сравнява с американските данни. Почти бе убеден, че на тях им трябват повече години за това. Досети се и за домакинската работа. По негови изчисления той ще отдели 2 години за нея. Съпругата почти двойно повече. Стана му малко странно, защото започна и нея да включва в сметките. Не знаеше дали да се чувства пощаден или гузен за това, че губи много по-малко време в този род дейности от нея. Но така или иначе жените живеят с цели 7 години повече. Ще трябва да отделят някоя от тях за домакинство. Знаеше, че е неправилно и някак просташко подобно остроумие, но все пак му стана смешно и продължи нататък с една от основните и неизбежни графи.
А именно същинската работа. Работата, която човек извършва срещу заплащане, което от своя страна му е нужно за да продължава да живее. В живота на някои достатъчно богати, тази графа не съществуваше, или поне не във вида, в който тя бе при него. За повечето простосмъртни бе задължителна. Осем часа на ден, а като се има предвид транспорта (от и до работното място) минимум девет. Ако се приеме, че човек работи от 25 до навършване на 65 години, това правеше 40 години трудов стаж, което се равняваше на 15 години непрестанен труд. Разбира се и тук това бе средна статистическа величина по негови изчисления. Някои хора губеха повече време, други по-малко, трети може би почти нищо. Борис в това отношение бе безпомощен. Нямаше как да работи по-малко, по-скоро шефовете го задължаваха да работи повече, без това да се отразява по-благоприятно на финансовото му състояние. Алтернативата, с която често заплашваха него и колеги му, бе въобще да не работи. Не му се искаше да мисли над въпроса, какво би станало, ако и това се случи някой ден.
Преглеждайки изчисленията дотук се оказа, че за изброените досега дейности Борис ще отдели 44,5 от тези 51 години, с които разполагаше от статистиката. А имаше още ред неща за споменаване. Дейности, които човек върши през живота си, а все още не влезли в неговата статистика. Искаше му се да намери някакво решение за печелене на време. Гледайки резултатите, с ужас осъзна, че в работата например се губеше страшно много време. Ако някой отстрани четеше мислите му в този момент, сигурно щеше да се смее с глас и да го поздрави с „Добро утро!“. Не бе нещо ново това откритие, но тук явно бе разковничето. Работата! Спомни си за едно интервю преди време на виден американски милиардер. Там на един от въпросите той с лъчезарна усмивка бе отговорил така: "За работа ли става въпрос? Работата е нещо много хубаво, стига човек да има време за това!".
По-арогантно изказване дотогава, Борис не бе чувал. То и простосмъртните нямат време за това, както показва статистиката, но се налага да намират, ако искат да оцелеят в този живот. Просто нямат избор. Единственото, което могат да направят е да прилагат някакви дребни трикове. Да съчетават работата с някои други от гореизброените дейности, изискващи също немалко време. По примера на пазачите нощна смяна, които спят, когато са на дежурство. Или пък работещите на бюро чиновници, ровещи се в интернет или четящи вестници, хапвайки сандвичи. Служителките в разни фирми, отскачащи до магазина през работно време за да напазаруват нещо. Примери имаше много. Всички те донякъде успешно съчетаваха нещата. Хората просто всячески се мъчеха да печелят време. Жалко, че работата на Борис, не го позволяваше. Неговата, а вероятно и на редица други.
Защо въобще се зае да води тази статистика? По-добре щеше да се чувства в момента, ако не я знаеше. Нямаше смисъл да продължава тези негови размисли. Заряза всичко и реши да се поразходи на чист въздух. Все още имаше време за това. Достатъчно бреме бе загубил в тези изчисления. Така или иначе истинско време за живот не оставаше. Доколкото го имаше, бе прекалено малко и отлиташе бързо. А нали всеки човек иска да има време за добрия живот. Живот, през който той да се чувства свободен и да върши това, което му доставя удоволствие. Колко ли време прекарва човек така според статистиката? Колко време живее истински? Вършейки именно неща, които му доставят удоволствие. Може би не повече от година...
ПП. Сега си обяснявам, защо някои тарикат мъже желаят към тях да се обръщат на ма:)
Преди десетина дни си забравих паролата за моя блог. Вече описах събитията около този факт и ще ги публикувам. Нямах достъп 6-7 дни. И изведнъж се оказах с толкова много свободно време, че то сякаш спря. Като в детството!
Бъди жив и здрав, Травелчо! А на Борката кажи да пресметне колко време е бил щастлив с книга в ръката, с жена в обятията, с въдица в ръката, след глътка качествено питие, след хитър виц, когато милва куче, коте или внуче, когато срещне приятел от детството...
Поздрави!
П и е р
Лесно е да си щастлив, но ние сами си го правим по-трудно.
Знаех си аз, че трябва да се роботизираме, да спрем да спим, да ядем, да стареем и да боледуваме. И проблемите с времето и статистиката ще отпаднат:)
