Измина той безкрайни километри,
прекрачвайки през хиляди реки.
Говори с хора черни, жълти, светли,
но щастието така и не откри.

Мъдрец накрая срещна, жив столетник,
приведен старец с дълга сняг-брада.
Но някак си не бе добър съветник,
а просто му прошепна ей така:

„Щом стигнал си до мене ти човече,
и щастието до днес не си открил,
дошло е време да се връщаш вече,
пак там, където винаги си бил!“

Замислен той над неговите думи,
безкрайно уморен, с глава унил,
Обратно пак пое по стари друми,
завърна се в дома си роден мил.

И чак когато прага той прекрачи,
усещайки позната топлина,
разбра какво мъдрецът казал значи:
То, щастието е вкъщи, у дома!

---

у дома е щастието....може би го осъзнаваме,когато сме далеч от него,....
или го загубим по някакъв начин...

Ето това е твоето амплоа за мен...винаги умееш да докосваш някакви си дълбоки струни,поне при мен!

Поздрави,и даже когато сме далеч от него,то мисълта за него ни топли и ни дава кураж да продължим...напред

Въпреки, че човекът е човек когато е на път,
щастието е може би някъде там, където той се чувства у дома.
Досега никой не е дал точна дефиниция за „щастие" и ако някой успее, той навярно е най-щастливият човек :)

Та ние непрекъснато пътуваме кога реално,а в повечето време навътре в себе си....щастието....може би човек е щастлив,когато не си задава въпросът аз щастлив ли съм.
Има един пост на каrеn...кат.тя и той...последният и пост е нещо като дефиниция какво е то щастието...аз много често си го чета и препрочитам...

За мен щастието е когато хората около мен ги правя по-някакъв начин щастливи с нещо...Тогава съм се чувствала най-щастлива и удовлетворена от мен си...
щастието е да даряваш с щастие,топлина и обич хората около теб....
това е моята дефиниция за щастие.

Мигрираш ти на Юг и Север.
Скитник без покрив и легло,
вкусил глада и самотата,
с бушуващата твоя гордост,
безмълвно чуждите ритници
да мълчиш и да търпиш.
Нощем в мрака и студа,
треперещ, ничии
със сухи залци в уста,
болка, страх, глад и
безконечното страдание,
сам в чужбина не очаквай
на някой си да угодиш.
Не се чуди, а в своя дом
с мечти се ти върни!

Човекът е извор, приятелю. Всичко извира от него, не идва отвън...

когато си купих камера, за да си снимам пътешествията. :)
Когато пътувам се чувствам също много щастлива, защото тогава човек се занимава с непривични за делника неща - да търчи по музеи, да гледа забележителности, все едно пораснало дете в лунапарк. Пък и тогава работата му основно е да харчи пари. Щастието е вътре в човека, никой отвън не може да те направи щастлив. А у дома човек се чувства в безопасност, но това не е щастие.

Но като цяло, другите хора имат съществен принос за това дали човек ще има възможност да го открие. Аз като казвам у дома, нямам предвид заключен вкъщи, а просто роднини, приятели и въобще обкръжението, което си е създал човек :)))

То, щастието е вкъщи, у дома!
да!
Благодаря!Успешна година!

Казват, че най-хубавото от всяко пътуване е завръщането. Поздрави!