Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2016 21:34 - Бригада за картофи (разказ)............................................
Автор: travell Категория: Регионални   
Прочетен: 4020 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 14.09.2016 12:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Имаше навремето такива бригади. Като ученици така започвахме  учебната година. Две седмици бригада и едва след това, началото на първи учебен срок. Разбира се, това бе през 80-те години, сега такова начало на учебната година е немислимо. Става въпрос за времето през което купонът за обяд в училищната столова струваше 50-ет стотинки. За тези пари обядвахме първо, второ и трето, при това нормални порции. Не искам да правя никакви съпоставки с днешното положение, несравними са нещата, а и няма смисъл от това, защото времената са други. Едни ще кажат, че тогава било много по-добре, други точно обратното, а аз съм някъде по средата и просто оформям с тези си описания увод към темата, за да може читателят, особено ако е от по-младото поколение, да добие по-добра представа.

   Лятната ваканция приключваше със започването на тези бригади. Някои от съучениците не се виждахме цяло лято и първият ден винаги бе много интересен. Всеки откриваше някаква промяна в другите, няколкото месеца като деца ни се струваха доста дълго време. Имах чувството, че някои са растяли с часове, за времето през което не са ми били пред очите. Вече бяха много по-високи от учителките. Всеки разказваше, какво е преживял през лятото и под определен строй (макар че тази дума много строго звучи), вървяхме покрай шосето към полето с картофите. Не знам защо не ни караха с автобус. Може би някой бе решил, че за учениците не са проблем два или три километра ходене пеша от училището, което е в центъра на селото, до съответното поле, където трябваше да бъдат събирани картофите. Така и беше. Никакъв проблем нямаше, защото макар и в колона, не липсваха разговори и закачки и разстоянието се изминаваше относително бързо. От време на време се разваляше строя и учителките подвикваха на този или онзи, който е в нарушение. Не им е било лесно и на тях предполагам. Да носят отговорност за толкова деца по онова време и то по цял ден. Някои бяха доста чепати характери.

   Колоната  обикновенно бе дълга стотина метра. Ученици от няколко класа и всеки един нарамил зад гърба една характерна за онова време пластмасова кофа. Много добре си я спомням тази зелена моя кофа, произведена от завода за пластмаси в Грудово. Всяка обедна почивка обръщайки кофата за да я ползвам за масичка, както правеха почти всички други деца около мен, четях тези надписи. Не знам дали този завод още съществува, но надписът се е запечатил в съзнанието ми. Вървейки по банкета зяпахме преминаващите коли и се опитвахме да разпознаваме марката на автомобила още по звука. В повечето случаи успявахме, но и честно казано бивахме затруднявани само в редките случаи, когато преминаваше някой западен автомобил.  

    От шосето се отклонявахме по някакъв черен път и сигахме до полето. Там ни очакваше обикновенно някаква лелка от ТКЗС-то, която общуваше с учителките за да разпределят работата за деня. Изчаквахме ако е необходимо тракторите да приключат работата с резравянето на картофите и оформянето на браздите. Сега си давам сметка, че трактористите трябва да са ставали много рано, за да може полето да е готово за работа, когато ние пристигнем. Оформяха се два вида бразди. В зависимост от приставката, която се слагаше на трактора, едните бяха тесни и по-вълнообразни, другите широки и по-равни. При първите плугът забит дълбоко в почвата бе направен така, че обръща почвата заедно с картофите вътре, а при вторите просто задълбаваше и транспортираше всичко, което поемаше по една метална лента. Преминавайки по нея буците пръст се разрохкваха и картофите се отделяха по-лесно. По малките картофи подскачаха по тази лента като топчета за пинг-понг и всичко заедно (пръстта с картофите, но вече отделени) падаше отново на земята под формата на широка бразда.

   На всеки ученик се зачисляваше по една бразда, от която трябваше да събира картофите. Пълнихме кофите и ги изсипвахме в чували. С чувалите обикновенно се занимаваха учителките, които гледаха внимателно какво изсипваме, защото някои се правеха на интересни и слагаха малко буци пръст в кофите. Ако имаше много картофи се избираше и един „чувалджия“, който да помага на учителките. Това бе може би по-леката работа, защото чувалджията не се навеждаше по браздата да събира картофи, а само пренасяше празни чували и подреждаше пълните в редица. Одраскваше се понякога на сезаловите чували, но това бе нормално. Затова чувалджията дори и в жегата понякога, бе с дълги ръкави. Носеше и шишета с вода отвреме навреме. Момичета, момчета, всички работеха еднакво. Разбира се едни напредваха по-бързо по своята бразда, други изоставаха и се налагаше да им се помага. Норма нямаше поставена, но по броя на чувалите се виждаше как сме работили през деня. По неписано съглашение, учителките може би се стремяха бройката да е относително равна всеки ден. Стане ли обедно време, зарязваше се работата на браздата (всеки там, докъдето е стигнал) и се връщахме в началото на полето за обяд.

    Миехме си ръцете на водоноската, прикрепена към един син „ЗИЛ“, а след това ни се раздаваше обяд, приготвен от училищната кухня. Имахме около един час обедна почивка, който обикновенно се проточваше  до час и половина. Тогава скупчени на групички ядяхме на обърнатите като поставки кофи или директно върху тревата. В повечето случаи по обяд се ходеше и до тоалетна. В едни дървени наковани барачки в началото и края на полето. Не, че момчетата не ходехме да пикаем и по храстите, но официално трябваше да се ползва отредената за целта тоалетна. След като се нахранехме играехме понякога на карти (кент-купе) и на разчекванка (игра с джобно ножче, предимно за момчета). Въпреки работата очевидно имахме сили и за ред други неща. След обяд обаче се работеше значително по-бавно. Чувалите се пълнеха по-трудно и понякога излизаше слухът, че след почивката били раздавали по-големи чували. Щеше ни се да вярваме, че е така, макар добре да знаехме, че чувалите са си едни и същи. Но безспорно, когато картофите бяха по-дребни, чувалите се пълнеха два пъти по-бавно, а се работеше почти два пъти повече, отколкото ако бяха едри. Така или иначе, максимум до пет след обяд работата приключваше. Идваше червен трактор „ЮМЗ“ с ремарке за да прибере чувалите, а ние учениците под строй обратно по пътя към къщи. На следващият ден всичко се повтаряше, но на друго поле.  Ако не беше обрано докрай предходното, някой клас отиваше да довършва работата там.

    И така всяка година, две седмици преди започване на училище. Въпреки че бе селскостопанска работата, всички приемаха това някак за нормално. Просто така започваше училище. Някой би казал, училището на живота. За добро или лошо, по онова време такива бяха фактите. В края на тези бригади  учителките понякога ни хвалеха, понякога не чак толкова, но общо взето вършехме добра работа на ТКЗС-то. Като ученици в по-горните класове  ходехме и на други бригади. За домати, моркови и зеле, но бригадите за картофи бяха най-продължителни и затова съм ги запомнил. През 89-та дойде така наречената „демокрация“, която ако не друго, то поне ни спести последната бригада.

http://www.facebook.com/danielbogdanov.bg



   



Гласувай:
15



1. aip55 - Припомни ми
03.01.2016 11:20
ученическите бригади! Ех, че време беше...Младост и наивност, ама пък хубав и спокоен живот си живяхме.
А сега също ни съветват да си садим картофи на балконите, че да можем да вържем двата края във финансово отношение. Времена, предишни, сегашни...
цитирай
2. hloris - Толкова мили и трогателно разказани спомени...
03.01.2016 12:08
аз пък по време оно всяка пролет май месец ходихме на бригада за по две седмици да берем розов цвят...даже и норма си имахме....15 кг розов цвят за деня...
Ставахме много рано,и трябваше да работиш много,много бързо,докато сутрин имаше роса,за да тежи розовия цвят....представи си как ходехме препасани с едни голеееми престилки от някакъв плат,в който пускахме розите...
А пък някои от момчетата се изхитряваха,и слагаха по един камък вътре м/у розите,за да тежат повече....

А най-хубавото на тези бригади беше това,че розовите храсти бяха много,много високи,ние не се виждахме,и учителките се качваха на столчета,за да ни видят къде сме....естествено по дима,който се виеше,където компания се бяхме събрали да пушим...
На обяд почивахме,а вечер,вечер такива купони щури се вихреха,бяхме разпръснати на частни квартири в Зелениково,Пловдивско...
страхотни спомени имам от там...

А,веднъж ходихме да събираме и моркови в една късна есен...помня как момчетата хващаха по някоя мишка и се забавляваха,като плашеха с тях,нас,момичетата..

Благодаря ти,пътешественико,че с твоето разказче разбуди у мен толкова мили спомени!
Както се казва бяхме млади,диви и щури...не сега,че не сме.

Мирна,спорна и благодатна Новата 2016 г. за теб и твоето семейство...
само радостни и щастливи дни от мен! :)
цитирай
3. travell - Всичко тръгна от една пластмасова кофа :)
03.01.2016 14:10
Пиер с неговите аджамийски истории ме въодушеви да напиша и аз един такъв разказ по спомени, малко в негов стил...
цитирай
4. pvdaskalov - * ! *
06.01.2016 16:08
travell написа:
Пиер с неговите аджамийски истории ме въодушеви да напиша и аз един такъв разказ по спомени, малко в негов стил...

Ааа, не е в мой стил. Първо, не съм толкова подробен; второ, рядко подържам един и същи сюжет до самия край; трето, винаги нещо се случва; четвърто, гледам да не възбуждам апетита на читателите си. А ти, Травелчо, точно това направи! Приядоха ми се пържени картофки с биричка. Спирам, запрятам ръкави и след като ги обеля, ще ги нарежа на дълги паралелопипедча и ще ги пържа до лека смяна на цвета.
Жив и здрав! И ако не съм те поздравявал скоро, ЧНГ!
П и е р
ПС - Написах нещо с чуждоземски имена, както ти правиш - за колорит. Ако случайно решиш да си изкажеш мнението, моля те да бъдеш безпощаден в преценката си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 628688
Постинги: 122
Коментари: 775
Гласове: 2360
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031