Не бях финансово притиснат, но предложението ми се струваше доста примамливо. Опитвах се да проумея къде е уловката. Явно имаше нещо, което аз не бях разбрал. Костюмираният тип, направил ми тази оферта, изглеждаше напълно нормално. Типичен финансов служител. Но такова нещо досега не бях чул да съществува. Отскоро живеех в този град и много неща все още ме изумяваха. Явно и тук бяха разбрали за наследството, което получих наскоро и всеки ден на вратата ми звъняха представители на различни организации, очакващи от мен някакви дарения, било то за сираци и стари хора или пък за бездомни животни и какво ли още не.  Tози обаче бе първият, който ми предлагаше пари, а не изискваше от мен такива.

 – Нека да обобщя! - започнах аз – Да видим дали правилно съм Ви разбрал. Значи Вие ми предлагате да получавам по 1000 долара всеки път, всеки делничен ден,  когато пренасям тази малка кутия от моята къща до вашия офис.

– Точно така мистър Крейг. Единственото ни условие е, кутията да не бъде отваряна. При никакви обстоятелства. Разстоянието, което трябва да изминавате с кутията е около една миля. Няма да Ви отнема много време. Ваш е изборът, дали да ходите пеша или да я превозвате с автомобил.

   Хиляда долара всеки път, за работа изискваща около десетина минутки, въобще не ми се връзваше. Още повече, че трябва да подпиша и договор за минимум една година. Аз нямах нужда от пари, но пък от друга страна това бе толкова заинтригуващо, та чак да не повярва човек. Всеки делничен ден за няколко минутки работа да се печелят по хиляда долара. Този град май ще започне да ми харесва. Досега само просяци ме наобикаляха, а ето че имало и друга страна на медала. Плюс това индиректно ми бе намекнато, че предложението се прави само към финансово стабилни и сериозни хора, друго подобно нямало да има.

 – А какво има в тази кутия?- нещо ми подсказваше, че в нея се крие тайната. Исках просто преди да се договорим, да науча възможно повече неща.

 – Празна е! Или по-скоро не съвсем. Но Ви гарантирам, че в нея няма нищо, чието пренасяне ще нарушава законите на страната. С нея няма да имате проблеми нито с полицията, нито със съдилищата, нито с когото и да било. По-скоро ще помогнете на много хора. Кутията не съдържа нищо, освен едно малко устройство, което ни показва, дали кутията е отворена или е била отваряна.

 – Съвсем се обърках. Защо ще трябва да пренасям празна кутия от едно място на друго? При това ще ми се плаща и то не малко. При условие, както казвате, че не отварям кутията. Ами ако я отворя? Как мога да бъда сигурен, че ще е празна проклетата кутия?

 – Тези неща са заложени в договора, който ние изрично спазваме. Разчитаме на Вашата коректност и Ви гарантираме ежедневно изплащане на договорената сума. Ако Вие не спазите договора и отворите някой ден кутията, ще трябва да върнете всички досега получени от нас възнаграждения плюс  20% лихва.

   Този процент наказателна лихва бе малко висок, но можех да си го позволя без проблем. Струваше си да рискувам, защото възможната печалба щеше да е много голяма. Не знам дали от човешка алчност или от няколкото чашки уиски, които преди това бях пийнал, нещо ми подсказваше, че сключвам доста изгодна сделка. В годината имаше над двеста  делнични дни, значи щях да спечеля двеста и няколко хиляди долара. Дори за новобогаташ като мен би било добре да прибави още нещо към наследството. Напоследък все се чудех какъв бизнес да започна. Имах чувството, че тази оферта ще ми помогне при избора.  Да пренасям тази малка кутия на около миля разстояние не бе никакъв проблем.  Сключих договора и си стиснахме ръцете.

    Работата започна. Всяка сутрин пред вратата ми ме чакаше кутията. Аз я взимах и я пренасях до офиса на фирмата. Там я взимаше човекът с когото бях сключил договора и получавах веднага  1000 долара със съответната разписка. Разбира се, докато се разхождах с кутията по улицата имах постояно чувството, че нещо ще се случи. Усещах се някак си гузен, все едно извършвам нещо нередно. Колкото и да твърдяха, че е празна, аз не можех да бъда сигурен в това. Ами ако имаше някакъв наркотик или оръжие вътре. Като се замислех, за някакво оръжие май бе прекалено лека, но наркотик като нищо! Ох, каква беля щях да си докарам на главата. Единственото, което леко ме успокояваше бе фактът, че имам договор. Там черно на бяло бе записано, че кутията е празна и аз съм само един вид куриер. Отговорноста за кутията носи съответната организация получател.  Моята отговорност се свежда до това, тя да се достави неотваряна. Нищо повече. Можеше пък и някой да проверява моята коректност, за да може след това да ме направи съдружник в съответния бизнес.

   Вече няколко седмици доставях кутията и бях събрал няколко хиляди долара. Но не смеех да ги похарча. Някак много нереално ми се струваше всичко. Постоянно се страхувах, че може да стане нещо и да бъда замесен в някаква интрига. Имах чувството, че всички хора с които се разминавам по улицата ме гледат подозрително. Дали знаят с какво се занимавам? Или просто те така си гледат, а аз си въобразявам. А може би усещат моето вътрешно напрежение и се чудят от какво е продиктувано. Една сутрин се сблъсках с някакъв тип на кръстовището и кутията за малко да падне на земята. От тогава я пренасям с автомобила. Съседът отсреща обаче, не изпуска възможността да ме наблюдава през прозореца, как аз всяка сутрин взимам кутията и се връщам с празни ръце след десетина минутки.Чудех се какво да правя. По всичко личеше, че тази година ще ми се стори много дълга. А и мисълта, че не знам какво има в тази проклета кутия направо ме подлудяваше. Мислех си какво би могло да има вътре, което да си заслужава тези пари, които ми се плащаха. А и въобще как така се озоваваше всяка сутрин пред дома ми? Една нощ нарочно не си легнах. Реших просто да наблюдавам двора, за да разбера как кутията пристига пред моята врата.

   За изненада или не, кутията се появи в ранни зори, доставена от човека с когото сключих договора. Същият на когото аз по-късно през деня доставях кутията. Не ми се връзваха никак нещата. Какъв бе смисълът да ми дават от фирмата  кутия, която аз без да отварям да им връщам обратно? При това да получавам 1000 долара. Явно в кутията имаше нещо, което те не можеха да рискуват сами да пренесат до фирмата. Нещо толкова ценно, че да ми плащат без проблем значителна сума. Явно те печелеха много повече. Пренесох обратно кутията  и си получих парите както всеки път.  На следващият и по-следващият ден всичко се повтори. Вече едвам издържах.  Съседът отсреща, можи би вече бе съобщил в полицията за странното ми поведение от месец насам и заниманието ми с кутията.  Трябваше на всяка цена да разбера какво има в кутията. Така не можеше да продължава цяла година. Ще трябва да погледна вътре и да разбера за какво става въпрос. Дори от фирмата да узнаят, че кутията е отваряна ще им върна парите заедно с лихвата. За мен не е проблем. Така поне ще знам какво пренасят. Може и аз да започна след това подобен бизнес.

   На 40-ят ден (отбелязвах всеки изминал ден в календара) изчаках появяването на кутията и с нетърпение я прибрах в къщи.  Дълго мислих какво да правя с нея, но най-накрая любопитството надделя. Отворих кутията. За моя най-голяма изненада съдържанието на кутията бе такова, каквото ми бе описано още при сключването на договора. А именно: празна кутия с малко електронно устройство, което явно показваше че кутията е отворена. Стоях пред нея, а погледът ми шареше из празното пространство. Мозъкът ми окончателно блокира. Нищо не разбирах. Чух звъненето на външната врата и отидох да отворя. Не бях изненадан кого виждам. Човекът с когото сключих договора отново бе тук.

 – Получихме сигнал, че кутията е отворена мистър Крейг. Така Вие нарушихте вашата част по договора.

 – И какво следва сега? – наистина ми бе интересно да науча.

 – Както е по договор, мистър Крейг. Връщате получената до момента сума, плюс лихвата от 20%

 – Добре! - казах аз – Само ми дайте някакво разумно обяснение на всичко това! Нямам търпение да разбера смисъла на това безумие. Аз ли съм луд или в този град има нещо сбъркано?

   Човекът се усмихна леко, като фокусник, който вижда неразбиращите и изумени физиономии на зрителите след ефектен трик от негова страна. Все пак под натиска на недоумението ми и едвам сдържаните нерви реши да поясни:

 – Много е просто всичко! По-просто отколкото сте очаквали предполагам. Да започнем от там, че ние, имам предвид нашата организация не Ви е измамила или излъгала  с нещо по някакъв начин. Всичко по договора от наша страна е изпълнено. Кутията бе празна, както Ви бе казано. Парите също Ви се плащаха редовно. Към Вас имаше едно единствено условие, а Вие не го изпълнихте. От любопитство да разберете какво има вътре. От любопитство да разберете с какво се занимаваме. Именно  това люпопитство ще Ви струва тези 20% лихва. До момента сте получили от нас 40 хиляди, значи ще трябва да ни върнете 48 хиляди долара. Това е получената от Вас сума плюс лихвата. Така за периода до тук ние генерираме приход от Вас в размер на 8 хиляди долара. От люпопитството Ви. Вашето и на всички други нови лица в града като цяло. За вас може би тези пари не са кой знае колко, но на нас ни вършат чудесна работа.

   Мълчание от моя страна. Опитвах се да преосмисля казаното дотук, а той продължаваше словоизлиянията:

 – Разбира се, мистър Крейг,  Вие може да кажете, че всичко това е незаконно и да се обърнете към властите. Но не Ви съветвам да го правите,защото ще загубите много повече. Много от висшите служители в полицията, в съда и в ред други обществени институции са наши бивши клиенти пренасяли кутията, а сега дори наши подръжници. Всички те са богати и влиятелни хора. Те не биха желали имената им да изплуват като преносители на кутията и ще направят всичко възможно да не се вдига шум. Предполагам, че и Вие ще се присъедините към  тях като разберете същинската дейност на организацията.

 – Става все по интересно – насърчавах го аз да продължи, а в мен витаеха някакви смесени чувства. Както и той каза, за мен тези осем хиляди долара въобще не бяха проблем.

 – Не съжалявайте за тези, според  Вас загубени осем хиляди долара. Никой досега не е издържал цяла година. Много хора са отваряли кутията броени дни преди да им изтече договора и така са ни дължали много повече пари. Но тези пари не са загубени. Тези пари, които ние взимаме от вас отиват като помощи за деца сираци и приюти за възрастни хора. На тези хора Вие давате парите си, парите от вашето любопитство и желание за бърза печалба. Ние сме само посредници, които са оформили документално и законно нещата. Принудени бяхме да измислим тази схема, заради тези нечовешки времена в които живеем в момента. Когато идваме по нормален начин да изискваме поне малка сума като дарение, никой не проявява любопитство. Никой не го интересува как живеят тези хора и при какви условия. Вратите ни се затварят, така да се каже под носа, още преди да сме обяснили за нашата цел. Даренията напоследък съвсем изчезнаха. Сигурно и финансовата криза е виновна, но не е само тя. Хората станаха други.  Когато обаче ние предлагаме пари, всички се интересуват. Всички ни изслушват и почти всички са готови да участват. За това се наложи да променим нашата стратегия. Надявам се на разбиране от Ваша страна мистър Крейг. Как мислите? Дали хората някога ще проявяват по-голям интерес към другите по-хуманни неща, отколкото към парите?

http://www.facebook.com/danielbogdanov.bg

 

---

Та какво казваш? Да не се навиваме на подобна сделка? Ами те ще измислят друга, която и ти не знаеш. Тук, в България, например, вече има 100 вида лотарии, 200 минибанки, които ти развалят настроението в магазините с нахалното предлагане на парични заеми, хиляди заложни къщи, където вероятно можеш да оставиш крадени вещи, без да има електронна връзка с полицията, десетки застрахователни фирми, които застраховат и срещу кражби, ако те са направени с взлом. Как си представяш кражба с ъглошлайф или къртач при разбиването на входна врата в панелен блок?
Та, Травелчо, ако знаеш още измамни трикове, независимо дали са с благородна или изнудваческа цел, разказвай. А ако напишеш разказ как се залавят телефонни измамници, цяла България ще ти целува ръка и ще ти подари брониран автомобил да не ти отмъстят.
Не ти се меся в творческите планове, но казвам кои теми са злободневни.
Поздрави за талантливо написания разказ!
П и е р

Сънищата са, за да бъдат забравяни, реалността – да бъде изживяна, мечтите – да бъдат осъществявани...
Печеленето на пари си фантазия плюс грешки...

Времената вече са други. Едни трупат незаконно пари, други незаконно им ги вземат, само държавата законно обира народа, но това е друга тема...
Мисълта ми беше, че тези които имат, рядко даряват на нуждаещите се. В повечето случаи помагат тези, които също са в незавидно положение и самите те имат нужда от подкрепа...

Любопитството е скъпо удоволствие- инфлация не го лови. Ако не е проблем да платите- продължавате! Съвест и честно име са... излишни, за трудното решение , как да употребите наученото..., където се плаща няма благородни цели... вие избирате...

хора, които биха носили тази празна кутия чак до пенсия. Просто те разсъждават така:
Какво ми пука какво работя?! Важното е, че ми плащат добре!
Изобщо няма да си направят труда да погледнат в нея. Само парите ги вълнуват.
Интересен разказ и те кара да се замислиш.:)

Интересен двубой между алчността и любопитството. Ако човек има достатъчно пари, не би влязъл в такъв капан, най-малкото от страх, че докато носи кутията по улиците ще бъде пушечно месо за крадците...
При съвременното ниво на техниката сигурно може да се види съдържанието на кутията без да се отваря. Ще я носи човек на рентген, на ехограф, на скенер, ако трябва:)
Темата за благотворителността е дълга и не ми се захваща да пиша, че ще стане по-дълго от твоя разказ.
Весели празнични дни, с пожелания за много здраве, щастие и благополучие!