Прочетен: 2096 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2015 23:22
Стивън цял живот бе мечтал именно за това. Да създаде сплотено семейство, за което да може да се грижи и на което той от своя страна винаги може да разчита. Вече петнадесет години той, Джулия и Ерик бяха именно такова семейство. Но навярно вчерашния му разговор с Ерик разруши всичко. Незнайно от къде, до Ерик бе достигнал слухът, че те не са му истински родители, взели са го едва ли не по принуда от сиропиталището. Снощи Стивън бе принуден да сподели с него истината, колкото и да го болеше от това. Трябваше вече да сложи край на хорските приказки, веднъж за винаги. Опита се да му разкаже всичко каквото се бе случило. Как те с Джулия след две годишни неуспешни опити да имат собствено дете, решиха да го осиновят. Каква радост внесе той в техния живот тогава. Стивън може би не намери точните думи за това, а и Ерик не го изслуша докрай. Още щом разбра че е осиновен, му обърна гръб и тичешком напусна къщата.
Прибирайки се от работа и разбрала за случилото се, Джулия също не искаше да разговарят. Зарявайки главата си в ръце, тя просто седна на канапето и заплака. По-късно вечерта по някакъв начин успяха взаимно да се успокоят. Навярно Ерик ще поскита малко, нямайки къде да отиде и ще се върне. Той е вече на осемнадесет години. И друг път му се е случвало да го няма по цяла нощ. Възможно е също така да е на алкохолно парти някъде, опитвайки се да заличи мислите и чувствата след всичко преживяно в този ден. Не бе в негов стил, но може би това бе начинът, по който всеки тинейджър би реагирал в подобна ситуация.
На сутринта обаче, него все още го нямаше. Стивън се питаше, дали да не звънне в полицията. Джулия бе на мнение, че така само ще се създаде излишна паника. По-добре те двамата да го потърсят и ако до края на деня не се появи, тогава да съобщят. Наистина, така бе като че ли по-разумно . Тя все пак донякъде прости на Стивън за това, че без да се допита до нея е започнал разговор с Ерик на тази тема, която досега те всячески избягваха. Може би съзнаваше, че синът им рано или късно щеше да научи истината. По-добре от него, отколкото от някой друг. Та те го обичаха като свой собствен син. По-добра майка от Джулия, Стивън не би могъл и да си представи.
Незнайно защо, точно в този момент пред очите му изплува образът на Аника, бившата му приятелка. Тя не би се справила по-добре от нея. Мислено бе започнал да я сравнява с Джулия, но съзнавайки безумието на едно такова съпоставяне просто прекрати. Аника! Бе толкова отдавна, но и до днес не можеше да си обясни, защо тогава тя го напусна. Всичко с нея тогава вървеше добре, до момента в който Стивън и сподели желанието си да имат деца. Да бъдат едно истинско семейство. Месец след това, една прекрасна сутрин Аника просто бе изчезнала. Тогава той бе решил, че сигурно му готви някоя приятна изненада за вечерта, но уви. Тя не се завърна. А той чакаше. Чака повече от година, докато не срещна Джулия. Тя бе толкова различна. Постепенно образа на Аника все по-рядко се явяваше в съзнанието му, за сметка на този на Джулия. Тя бе за него настояще и бъдеще. Събраха се, създадоха семейство. Въпреки, че тя не можеше да има деца, бяха щастливи. Осиновиха Ерик. Още от първия път, когато го видяха там, в дома за изоставени деца, за тях бе ясно: това ще е тяхното дете.
Въпреки редицата бюрократични усложнения, накрая получиха родителски права. Семейството бе пълноценно, сплотено. Така ще е и занапред , в това Стивън бе убеден. Трябваше само да го намерят отново . Джулия винаги намираше общ език с него, тя ще му обясни нещата както трябва. Ерик бе много привързан към нея. Почти за всяко нещо, което предприемаше, се допитваше до Джулия. И от него искаше съвет понякога, но винаги в крайна сметка решаващо бе какво ще каже тя. До вчера.
Днес Ерик все още го нямаше, а не се обаждаше дори и на Джулия. Това тревожеше Стивън още повече. Къде може да е той сега? Къде е прекарал нощта въобще. Какво прави осемнадесет годишен младеж научавайки, че тези които до вчера ги е смятал за майка и баща, не са му истинските родители. Нямаше представа какво може да се върти в главата на човек в такъв момент. Объркване, отчаяние, предателство? Хората които е обичал са крили от него истината. Досега Стивън приемаше, че всичко това е за негово добро, за да може Ерик да не се чувства по различен от другите. Другите, които имаха истински родители и сигурно го подиграваха със слуховете че той е доведен син. Захвърлен от някого и приет от някои други, само защото те не могат да имат собствени деца. Тинейджърите понякога са жестоки в това отношение.
Отидоха до гимназията. Джулия познаваше голяма част от неговите приятели, те може би знаеха нещо. Някои редовно бяха у тях на гости, просто обожаваха палачинките, които тя им приготвяше. Приемаха я почти като своя приятелка, не като строг родител. Нейните житейски съвети не веднъж се оказваха безценни за тях.
След като поговори с някои от момчетата Джулия се върна при Стивън със сълзи в очите. Никой не знаеше нищо по въпроса къде може да е Ерик. Или може би не искаха да кажат, но това бе по-малко вероятно. Всички без изключение бяха изненадани и даваха обещание, че веднага след училище ще го потърсят. Не бе възможно техния приятел Ерик, току така да изчезне безследно. Това донякъде амбицираше младежите, да го търсят усилено. За тях имаше някаква тайна, която те нямаше да пропуснат да разгадаят. В това Джулия бе сигурна. Но не можеше да се разчита само на тях. Трябваше вече да уведомят полицията.
В полицейското управление двамата разказаха накратко предисторията. Осиновяването на Ерик преди петнадест години и щастливия им съвместен живот до вчера. Вчера, когато се проведе този опит за разговор между него и Ерик. Стивън непрекъснато се укораваше, че е объркал изцяло нещата. Трябваше да изчака малко, докато се прибере Джулия, тя може би щеше по съвсем друг начин да обясни на Ерик ситуацията. Но не. Той искаше веднъж поне да е бащата, той да поеме инициативата и да сложи в ред нещата. Да разговаря, както се казва като мъж с мъж. Но Ерик бе чувствителен . Не можеше, не трябваше така направо, бе допуснал грешка. Цял живот е искал да има син. Сега когато имаше, го бе прогонил с този си неправилен подход. Колкото и да го успокояваше дежурният полицай, Стивън бе убеден, че вината е изцяло негова. Примери имаше достатъчно в неговия живот.
Пак в съзнанието му се върна Аника. И нея може би бе прогонил с праволинейните си изказвания и нетактичност. Винаги бе ръководен от добри намерения, но явно подхода му бе винаги грешен. А той не можеше да намери друг начин за изразяване, искаше но не му се удаваше. Вероятно и Джулия ще си тръгне някой ден от него, без той да разбере,заради тази му неспособност да изрази подобаващо чувствата си. Усетила какви мисли се въртят в главата му, Джулия се притисна плътно до него. Сякаш без думи искаше да каже, че винаги ще бъде до него, независимо на какви изпитания ги подлага съдбата. Прегърнаха се и останаха мълчаливи около минута. Минута през която той се успокои и бе готов да се приберат в къщи.
Минаха две денонощия от изчезването на Ерик, а все още нямаше и следа от него. Нито полицията, нито неговите приятели знаеха нещо повече за това къде може да се намира той в момента. Всички обаче бяха единодушни в предположението, че най-вероятно е тръгнал да търси истинските си родители. Ако въобще има такива. Та нали за осиновяване се предлагат деца без родители, такива останали сираци. Или деца чийто родители са в неспособност по една или друга причина да се грижат за тях. Дали не трябваше да отидат до сиропиталището? Там може да попаднат на следа, да научат нещо повече. Стивън знаеше обаче, че такава информация няма как да получат. Още тогава, преди петнадесет години, когато осиновиха Ерик никъде не се споменаваше нещо за миналото му. Той бе просто едно три годишно хлапе оставено в дома за сираци. Изрично бяха посъветвани да не се интересуват от произхода на детето, а просто да започнат нов живот. Като всяко нормално семейство. Така и направиха тогава, за Ерик те бяха като истински родители.
Очевидно и той мислеше така. Слава богу, на третия ден след изчезването си Ерик се завърна. Завърна се така както бе изчезнал. Без предупреждение, сякаш нищо не се е случило. Бе изморен и изтощен. Искаше просто да хапне нещо прилично, да се изкъпе и да си легне. Сигурно не бе спал с дни, както и ние с Джулия, мислеше си Стивън. Този път тактично ги остави само двамата с Джулия да говорят, не искаше с някоя дума казана не на място да развали пак всичко. След половин час тя дойде при него. Джулия го успокои, че всичко вече е наред.
Малко по-късно, когато Ерик вече бе в стаята си, тя му разказа накратко какво е преживял синът им. Наистина както и се предполагаше, след първоначалното си объркване, Ерик е тръгнал да търси истинските си родители. Бил дори в сиропиталището. Отначало отказвали да му дават информация, но след това поддали на настоятелните му молби. Научил е, че майка му е загинала в автомобилна катастрофа. Бащата е неизвестен. По време на катастрофата майката е била бременна. Явно в някакъв късен етап. Докторите не успели да я спасят, но спасили детето от утробата, именно Ерик. Той никога не е имал контакт с истинските си родители. Името на майката не било известно в сиропиталището, или просто от там не са посмели да дават на Ерик повече информация, без полицейски разпоредби за това. Ерик все пак се докопал до някаква избеляла нейна снимка от архивите, дадена му от служителка проявила известна съпричастност, явно развълнувана от неговата история. Независимо какво е щял да открие, той пак щял да се завърне, защото те са истинските му родители. С тези думи към Джулия, Ерик се е запътил към леглото си и сега може би спеше изтощен след преживяното.
Това бе успокояващо. Семейството отново бе едно цяло. Сега и Стивън спокойно можеше да прекара нощта. Джулия му подаде снимката, която Ерик бе получил. Стивън и хвърли бегъл поглед, но това не бе най-важното в момента за него. Която и да е жената от архива, тя отдавна е покойница. Мислите му бяха изцяло насочени към Ерик. На сутринта и той ще трябва да поговори с него. Още от сега трябваше да обмисли как да подходи. Изведнъж пулсът му се учести, сърцето като че ли искаше да излезе от тялото. Дали си въобразяваше? Снимката! Вторачи се в нея. Не, не бе възможно да има такава прилика. Образът на Аника, така както преди двадесет години. Не си въобразяваше. Колкото и да е неясна снимката, той бе убеден че жената на нея е именно тя. Бе разказвал много на Джулия за предишната си приятелка, но никога не и бе показвал снимки. Имаха много малко общи снимки с Аника, които тя бе взела със себе си, когато изчезна. Трябваше да провери дали това наистина бе възможно. Сестра близначка Аника нямаше.
Със снимката в себе си той се запъти към полицията. Джулия остана в къщата за да може когато Ерик се събуди, да не остане изненадан от това, че няма никой. В полицейското управление бяха доволни от бързото решение на проблема. Комисарят занимаващ се със случая проведе няколко телефонни разговора. Подържаше връзка с райнното управление в града, в чиято област е станала злополуката преди осемнадесет години. След около час вече бе събрал всичката налична информация за катастрофата. Тя се бе случила приблизително осем месеца след като Аника го изостави. В деня, който бе и рожден ден на Ерик. Тази дата бе записана в документите от сиропиталището. Не можеше да се очаква друго. Получи се и факс с документи от архива на клиниката в която Аника шест месеца преди злополуката искала да направи аборт. Лекарите тогава са предценили, че състоянието в което се намира е много рисковано и я разубедили. Никъде в документите Аника не е посочила кой е бащата на детето. Стивън обаче бе сигурен, че това е именно той. Нямаше как и да е иначе. Прекалено много съвпадения. Най вероятно Аника в онзи злополучен ден е пътувала към него. Не можеше да е убеден в това, но така го чувстваше. Сигурно след множество душевни терзания, все пак накрая е решила да опитат отново. Вече трима, като истинско семейство. Такова, каквото той винаги бе желал. Но този злощастен инцидент. Сигурно през цялото време е била обсебена от мисли за бъдещето, не е обърнала достатъчно внимание на пътната обстановка и е катастрофирала.
В крайна сметка съдбата бе довършила това, което тя не бе успяла. Да го събере заедно със синът му. Та той бе осиновил собствения си син. Утре ще разкаже всичко това на Ерик и Джулия. Предстоеше му може би най важният разговор в неговия живот. Дано този път намери точните думи. Очевидно започваше нов етап от съвместния им живот. Не искаше с нетактичност да прогони отново собствения си син. Не и този път...
Надпревара (разказ)........................
Бай Манол (разказ).........................
Романтична среща (разказ)..................
Умение.....................................
Ти непрекъснато надминаваш себе си, т.е. развиваш се като изпечен душевед.
Радвам се от сърце за успеха ти.
Трогна ме твоят разказ.
Това си е направо една новела, готова за филмиране.
П и е р
