Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2015 21:17 - Старата къща (разказ).....................................................
Автор: travell Категория: Регионални   
Прочетен: 3464 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 02.12.2017 19:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   В селото никой не ме чакаше. Аз пък от своя страна очаквах да е безлюдно, но не чак дотолкова, че по обедно време да няма жива душа на селския площад, или каквото и да се водеше това място тук, където се пресичаха петте улици. Поогледах се и се зачудих, дали въобще да слизам от колата, или да потеглям веднага обратно за София. Пълна загуба на време ми се струваше това начинание. Шефът ме бе изпратил тук да пиша за някаква стара къща, където според слуховете имало заровено имане. Аз, виден журналист в столичен ежедневник, да се занимавам с подобни врели-некипели! Малко под достойнството ми бе това, страхувах се честно казано да не навредя на реномето, което си бях изградил с годините. Но щом шефът искаше...

   Говорих вчера с кмета по телефона, но той явно бе забравил. Какво ли по-важно задължение можеше да има тук този човек в момента не знаех, но сметнах за необходимо да му напомня за нашата среща. Извадих джиесема и набрах номера. Чак на петото позвъняване той вдигна. Обясних му, че съм пристигнал и го очаквам. Почти веднага след това, от отсрещната кръчма излезе пълничък мъж, около 60-те, с джиесем в ръка. Трябваше да се досетя преди това, че ако има хора в това село, то те са именно там. Но на външен вид постройката, в която се намираше кръчмата, изглеждаше изоставена поне от години. Надписът над вратата бе избледнял и едвам се четеше, а прозорците толкова мръсни, че през тях не се виждаше абсолютно нищо.

   Поздравихме се с кмета и минахме направо на въпроса. Той ми обясни как да стигна до онази стара къща, която все още ме интересуваше, като същевременно се извини, че не може да ме придружи. И сам съм щял да се оправя, не била далече, а той имал важен разговор. В кръчмата, разбира се. Както и да е, мислех си аз. И без това нямах нужда от компания, а и не исках да слушам разни слухове и селски клюки. Щях да направя няколко снимки, да огледам наоколо, за да добия реална представа за тукашната среда и да тръгвам обратно. Улицата, която трябваше да следвам бе стръмна и разбита, затова оставих колата на площада. Изминах разстоянието пеш. Стигнах до къщата, без да срещна никой. Когато минавах покрай една от отсрещните къщи обаче, ми се стори, че перденцето зад един от прозорците се размърда. Явно някой ме наблюдаваше. Вероятно човек с панталон, ризка и с фотоапарат в ръка не се срещаше често тук. Може би никакъв човек не се срещаше, а камо ли пък такъв. Явно аз щях да съм атракцията днес за малкото хора, останали да живеят тук.

   Интересуващата ме къща, сама по себе си, бе под всякаква критика. Не че останалите къщи в селото бяха нещо кой знае какво, но тази пък съвсем на нищо не приличаше. За нея не бяха полагани грижи може би от години. Пред нея имаше двор, леко пообрасъл, но същевременно не толкова запустял. Личеше, че са влизали хора и преди мен. Тук-там бе поотъпкано. И в това забравено от бога място трябваше да има имане? Не ми се вярваше. И да е имало, отдавна някой го бе взел. Дворът сигурно отдавна бе преровен, съдейки по бабуните на места, а за къщата не гарантирах. Ако някой се престрашеше да влезе вътре, рискуваше тя да се стовари върху него. Толкова нестабилна и прогнила изглеждаше. Направих нужните снимки и вече знаех каква реално трябваше да е статията.

    „Селски митове и легенди, а всъщност пълни глупости.“ Никакви иманета, никакви съкровища. Най-много змии и гущери да имаше вътре. След събраните впечатления тръгнах по пътя обратно към колата. Минавайки покрай къщата, от която имах съмнения, че ме наблюдават, спрях. Позагледах се в прозорците, мъчех се да различа нечие лице, но не успях. Тъкмо смятах да се обърна и продължа пътя си, на вратата се подаде възрастен човек. Стар дядо, може би вече към 90-те, облечен с овехтели селски дрехи и с бастун в едната ръка. Закуцука към мен, явно искаше да си поговорим. Видимо заинтересован го изчаках да наближи. Стори ми се, че чаках цяла вечност, но в крайна сметка той стигна до мен и аз го поздравих учтиво. Все пак идвах от столицата.

   Попита ме дали се интересувам от къщата и дали съм щял да я купувам. Обясних му кой съм, що съм и че няма да купувам тази съборетина. Да не съм луд?! Поговорихме за това и онова, той се оказа бъбрив човек, явно зажаднял да си общува с хора. Неговите думи потвърдиха моите впечатления. В къщата, която бях огледал, живеел навремето друг старец, негов приятел. Именно той бил измислил тази легенда за имането, за да може синовете му или съответно внуците след време, да се грижат за къщата. Да не я продават или пък изоставят изцяло, какъвто бе случаят с повечето къщи тук. И наистина досега не я били продали. Идвали от време на време някои от наследниците, пооставали за дълго, въртели се тук-там, но май само имането търсели. За къщата не се грижели, вайкаше се дядото. Сигурно вече са разбрали, че имане няма, но слухът за него си останал.

   Разбра ли са, разбира се, мислех си аз. Но това бе друга тема. Трябваше вече да тръгвам. Нямах никакво време за губене. Разделих се с моя събеседник и стигнах до колата. На площада отново нямаше никой, но от кръчмата вече се чуваха пиянски песни. Явно срещата на кмета с неговите съселяни вървеше добре. Той, завалията, едва ли бе наясно за какво ставаше въпрос около онази къща. Без да му се обаждам седнах в колата и потеглих към София.

   На другия ден бях готов със статията. Дадох всичко от себе си и описах нещата така, че и най-големият песимист да повярва, че в онази стара къща е имало и най-вероятно все още има заровено имане. Все пак съм реномиран журналист и знам как да представя нещата. А и вестникът е с най-големият тираж в страната. Може би наследниците, прочитайки статията, отново са повярвали, че такова наистина има и замалко да преосмислят отношенията и договорките, които са имали с шефа. В крайна сметка обаче, всичко се е получило както трябва. Шефът остана доволен, аз също. С малко закъснение, разбира се, но в рамките на нормалното, като се има предвид ситуацията на имотния пазар.

   Месец след публикуването на статията, къщата, ако така може да се нарече онази съборетина, била продадена за няколкостотин хиляди лева на някакъв бизнесмен. Имало и много други желаещи да закупят имота, но той предложил най-голяма сума. Чак на мен ми бе чудно, колко много хора са се хванали на тази въдица! Аз всъщност в статията нищо не бях излъгал. Просто бях премълчал някои факти, а други съзнателно изопачил. Впечатленията придобити на място съвсем бях пренебрегнал. Как ли щеше да реагира оня дядка, когато разбере, че къщата на покойния му приятел е продадена за толкова много пари? Да не поиска след време някой негов влиятелен роднина и за неговата къща да напиша подобна статия? Този номер втори път едва ли щеше да мине. Аз от цялата тази история получих няколко хилядарки. Никак нелоша заработка, за една статия, но винаги можеше и повече. Искаше ми се да преговарям с шефа за малко повече пари, но реших да не рискувам. Той тогава можеше да реши да даде поръчката на някой друг колега. Само като си помислех, че преди години списвах в едно провинциално вестниче за жълти стотинки, а понякога и съвсем за без пари, ми ставаше лошо. Но това бяха други времена. Други времена, за които не исках да си спомням...

   



Гласувай:
9



1. blondinkas4uk09 - Travell,
16.05.2015 22:11
точно твоят лирически герой ми трябва, пращай го веднага, че се опитвам да продам една къщурка в момента. :)
цитирай
2. travell - ;)
16.05.2015 22:44
blondinkas4uk09 написа:
точно твоят лирически герой ми трябва, пращай го веднага, че се опитвам да продам една къщурка в момента. :)

Е не трябваше да казваш! Сега вече всички знаят и ще са нащрек. Трябва да измислим нов сценарий ;)
цитирай
3. blondinkas4uk09 - Да,
16.05.2015 23:04
трябва си нов сценарий, но... вярвам в теб! :) Само се чудя сега как да ти дам детайли, без никой да разбере за какво говоря. :)
цитирай
4. aip55 - Е сега вече
16.05.2015 23:05
си имаме и блогов брокер....
Но този трик може да се използва в други варианти.
Жив и здрав бъди... Пошегувах се де!
Майстор си на разказите. Винаги те чета с интерес и има какво да науча от тебе!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 628819
Постинги: 122
Коментари: 775
Гласове: 2360
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031