Прочетен: 7326 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2015 21:22
Въртенето в леглото започна. Минаваше полунощ, а аз все още не бях заспал. Дано само не се получи една от многото досега безсънни нощи, в които човек се изморява повече, отколкото ако работи някъде нощна смяна. За работа трябваше да ставам в 6:45. Имах още достатъчно време. Ако скоро успея да заспя на сутринта ще съм бодър. Нямаше да изкарам нужните 8 часа сън, както препоръчват всички специалисти за добро здраве, но и 6 часа пак ще са достатъчни. По-добре толкова, отколкото въобще никакъв сън. Но как да стане? Лежа с часове в леглото, а сънят не идва. Възглавницата вече ми е неудобна. Позната ситуация. Така започва всяка безсънна нощ. Въртя я по хиляди начини и все ми се струва,че не е както трябва. Търся в нея вината за безсънието, макар и много добре да знам, че не е тя проблема. Въртя се ту на едната, ту на другата страна, лежа известно време по гръб и нищо. Не идва този сладък унес преди съня, това отпускане на организма, което е нужно за добър сън. А всъщност какъв е проблемът? Защо не мога да заспя? Всяка една безсънна нощ все това се питам и така и не намирам отговор. Колкото повече разсъждавам, толкова по-безсънна става тя. Ето и сега. Поглеждам пак часовника. Той е безмилостен: два и десет(2:10) Кога отлетя това време? Време, което е за сън, а аз го прекарвам в размисли за безсънието.
Станах и изпих едно хапче, въпреки че няма да ми помогне. Досега е помагало , само в редки случаи. Обикновенно хапче на билкова основа, не някакво специално по лекарско предписание. Съдържа екстракт от балдриан, хмел и някакви други треви, които уж успокоявали. На опаковката е нарисувана някаква девойка, която сладко спи под тъмното звездно небе. Де да действаше така и на мен това хапче! Ама не. Много пъти както и сега в такива случаи си мисля, дали не изкупувам някакъв грях. Наказание ли ми е това безсъние? За нещо което съм извършил или смятам да извърша? В работата редовно се случват някакви разправии, но това е нормално. Цял ден човек е под стрес и се сменят всякакви ситуации. Съзнателно не съм обиждал никого и на никой не съм навредил. Де да можех да кажа това и за другите спрямо мен. Много унижения и клевети съм преглътнал в името на спокойствието и добрия тон. В повечето случаи аз съм отстъпвал. Понякога обаче когато чашата съвсем прелее кавгите са неизбежни. Може би защото всички са изнервени до крайност от незавидното си положение да се трудят за жълти стотинки. Но това е дълга тема. Трябва по някакъв начин да изключа и вече да заспивам. Не искам да се впускам в среднощни размишления. Не искам, но няма как. Не мога. Продължават в главата ми да се въртят подобни мисли. В днешно време, ако не си постоянно под стрес, в очите на шефовете ти не работиш. Трябва да си постоянно на сто процента зает. Психически и физически натоварен до максимум. Това явно също оказва известно влияние за безсънието, но аз няма какво да променя. Иначе ставам безработен. Тогава физическият тормоз ще се намали, но психическият ще се увеличи многократно. Няма нищо по-изтощаващо от това човек да си търси работа. Само който не го е изпитал, той не може да го разбере. С две думи: няма оправия. Поглеждам пак часовника. Кога стана три часа (3:00)? Все повече напредва времето. Как ще отида утре на работа? Иска ми се да хвърля възглавницата по часовника отсреща. Всеки път си повтарям мислено, че не трябва да го гледам въобще и все пак го правя. Така още повече се изнервям. Поредната електронна цифра се смени. Сякаш за да ми покаже, че той няма нищо общо с моите терзания. Часовникът просто си отмерва безпристрасттно времето и ще си изпълни задължението да звънне точно в 6:45, така както аз съм пожелал и нагласил.
Трябва да заспя. Крайно време е. Все още имам някакви си 3 часа и малко, през които да подремна. Не може въобще без сън. Как ще работя утре цял ден? Ще отида с уморени очи все едно цяла нощ съм пиянствал някъде. Хапчето, което го изпих не помогна. За поредн път. Дали да не потърся най-накрая лекарски съвет и да се оставя да ми изпишат някакви силни дроги? Как ли ще ми подействат? Не искам да съм опитно зайче в ръцете на някой с бяла престилка. Или е по-добре да си оставя нещата такива каквито са? Ако още повече зачестят тези безсънни нощи, тогава пак ще му мисля. Вече се чувствам крайно изморен. Изтощен от умора си легнах още преди полунощ, а след няколко часа в леглото се чувствам още по-уморен. Сънят няма ли да дойде? 4:15! Лежейки в леглото по гръб се мъчех да не помръдвам. Така се надявах най накрая да се унеса и да започна да спя. Бях чел някъде, че не трябва да се паникьосва човек в такива ситуации и да не го прави на проблем. Това само усложнявало нещата. Да мъдруваш над това, че не можеш да заспиш, прави още повече така, че да не можеш да заспиш. Нещо като омагьосан кръг. И това е наистина е така. Знаейки обаче този факт не си помагам много, защото аз не мога да го избегна. Ето и сега пак мисля над това и отново поглеждам часовника. Обзело ме е отчаяние. Опитвам се да мисля за нещо хубаво, за някое място което може да ме избави от това ми състояние. Може би морски плаж, но трябва да е някак безлюден, без детски крясъци и музика от крайбрежни заведения. Останаха ли такива места въобще? А дори и да има някъде, ще мога ли да си го позволя. Финансовото ми състояние едва ли ще се подобри до такава степен, че да реализирам тези си мисли. Та те дори във въображението ми са някак нереални и неоформени, камо ли пък наяве. Все нещо не ми достига да измисля пълната картинка. В главата ми започнаха да се преплитат различни образи, да се сменят ситуации, а аз не можех да хвана връзката.
Има ли такава въобще? Някак си на забавен каданс се развива действието в което аз съм главния герой. Изведнъж от някъде се чу познатата мелодия. Часовникът! От главата ми избягаха всички образи като по команда. Отворих очи. 6:45! Кога е станало време за ставане? Значи все пак съм заспал по някое време. Сигурно към пет без нещо. Спал съм около два часа и часовникът ме изкара от моите току що започнали сънища. Някак светкавично са минали те. А като съм на работа два часа ми се струват цяла вечност. Чувствах се ужасно, но и бях доволен донякъде. Можеше и по-зле да е. Имало е случаи в които не мигвам по цяла нощ. Станах трудно от леглото и започнах сутрешните процедури.
Половин час по-късно пиех вече кафе пред телевизора и бях готов след малко да излизам за работа. На екрана не се случваше нищо интересно. Сутрешен блок в който гости бяха някакви политици, които се надлъгваха и обвиняваха взаимно. Облечени в маркови костюми, зализаните физиономии, изглеждащи доста свежо за този ранен час, нищеха разни теории и след взаимните пререкания отправяха обещания. Позната история, нищо ново. А аз умирах за сън. Защо чак сега имах чувството, че ако легна ще спя като къпан? Трябваше да излизам за работа. Мислех си и за подходящ лекар, при който може би ще трябва да отида тези дни, ако продължавам така с това безсъние. Момент! Защо на лекар? Никакъв лекар! Как досега не съм се сетил? Всяка сутрин гледам едно и също, а не ми е дошло наум да се допитам до истинските специалисти в тази област. Ако някой може да ми помогне в борбата с безсънието, то това са те: политиците! За да изглеждат толкова добре отпочинали и наспали се в този ранен час, след всичко това което са „свършили“ предходния ден и продължават да вършат години наред, явно знаят някаква тайна рецепта за здрав и спокоен сън. Рецепта, която очевидно не споделят с други а само помежду си. Всяка сутрин им гледам доволните физиономии. А на мен главата ми ще се пръсне. Никакви лекари, никакви хапчета! Ще трябва на всяка цена да говоря с тях, политиците. Ах тези хитреци! Това е единственото решение. Ще се навъртам около парламента и като забележа някои от тях ще ги спирам, ако имам тази възможност, за да ги попитам. Само един единствен въпрос ще задавам: „Моля Ви, кажете ми как спите спокойно нощем?“ Това искам да знам, други въпроси към политиците нямам. Ще питам всеки един от тях ако трябва, докато не получа отговор. Надявам се все някой да издаде тайната.
"Тайната за добрия сън е...късата памет"
Не зная кой цитирам,но определено това важи в пълна сила за тези,които си решил да питаш...
пп.Ако все пак получиш някакъв отговор от тях,то непременно го опиши тук под формата на разказче,подобно на това,с леко язвителна нотка!
Поздрави,приятелю,....и сладки сънища тази нощ-без политици естествено!
Пациент моли със сълзи на очи доктор да му каже как да заспива нощем. "Брой овце!" - казал рецептата медикът. "240!" - отвърнал пациентът. "Какво 240?" "240 овце ми е стадото. Няма смисъл да ги броя."
Тъй, тъй... Послушай Хло. Вземи интервюта от политици за добър сън... и ги разкажи.
Поздрави, Приятелю! И лека нощ!
П и е р
Получава се малко "Мисията невъзможна" :)))
Айде лека и от мен...
А за политиците....Хммм! Тези дебелооки не ги вълнува бедността. Те за това са спокойни, а сънят в леглото им не е достатъчен, даже си поспиват и на парламентарните си столчета.....
Поздрав!
