Прочетен: 4341 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2017 15:42
Тъмнина обхващаше хоризонта. Другите рибари отдавна вече се бяха прибрали в селото. Само Рашид със своето малко, старо корабче продължаваше да е в открито море. И този ден, както от месеци насам, уловът бе повече от оскъден. Налагаше се да остане по-дълго в открито море. Племенникът му, Карим бе отишъл в близкия град по някакви негови си задължения и цялата работа бе останала върху плещите на стареца. Може би бе излъгал, но Рашид не го винеше. По-добре младежът да си намери някаква друга по-доходоносна работа в града, отколкото цял живот като него да го люшкат вълните. Да се прибира всяка вечер изтощен в къщи, а на всичкото отгоре и с полупразни ръце. Уловът намаляваше, намаляваха и парите, които получаваха за него. Но каквото и да се случеше, за разлика от своя племенник Рашид нямаше друг избор. Вече повече от петдесет години именно това е неговият живот. Късно бе за каквато и да е промяна. Не би могъл да си представи живота без това корабче и без тези рибарски мрежи. Днес обаче, той имаше някакво неприятно предчувствие. Дали защото бе сам или просто защото бе закъснял, чувството че нещо лошо ще се случи всеки момент не го напускаше. Небето бе ясно, морето спокойно, нямаше причина за притеснение. И въпреки това той бе неспокоен. Годините прекарани в морето го бяха научили да се доверява на предчувствията си и затова Рашид завъртя руля така, че корабчето да поеме курс към селото.
Вълните започнаха да нарастват сякаш от нищото. Отначало бяха малки и монотонни и корабчето с лекота ги преодоляваше, но изведнъж те станаха опасни. Всяка следваща по-голяма от предходната. Корабчето започна да се пълни с вода. Това развитие на нещата бе изненада дори за опитен рибар като Рашид. Той не можеше да си обясни откъде се появи такова вълнение. Късно бе да подава сигнал за тревога. Никой нямаше да рискува да го спасява при такива условия. Може би бе грешка да пусне Карим точно днес. „Къде ли е сега той? - питаше се старецът. Точно в такива моменти, когато имаше нужда от неговата помощ, него го нямаше. А може би и по-добре. Не се знаеше как щяха да се развият нещата при такова вълнение. Там на сушата Карим е на сигурно място“.
Рашид облече спасителната жилетка. За всеки случай, както той обичаше да казва на племенника при подобни ситуации. Заряза мрежите и се зае с управлението. Вълните сякаш се бяха наговорили и прииждаха от всички посоки. Накъдето и да завъртеше руля, положението не се променяше. Дори напротив, ставаше по-лошо. При поредната огромна вълна Рашид изпусна окончателно руля и се строполи на пода. Не чуваше шумът от мотора, само този от блъскането на вълните в палубата. Корабчето бе вече под контрола на морето. Рашид опита да се изправи, но в следващия миг огромна водна маса се стовари върху него и той загуби съзнание.
Въпреки болките по цялото си тяло, Рашид почувства някаква мека топлина да гали лицето му. Бавно отваряйки очи, осъзна че бе почти заслепен от лъчите на утринното слънце. Правейки си сянка с ръка той започна да оглежда заобикалящата го среда. Морето го бе изхвърлило на някакъв каменист остров. Какъв е този свят в който той попадна? Сиво-кафяви каменисти отломъци изпълваха пространството. Нито песъчинка, нито тревичка, нищо различно, което да покаже че има живот наоколо. Дори мирисът на море не се усещаше, въпреки че той виждаше водата пред себе си. Леки вълнички плискаха краката му, а множеството от мъртви риби наоколо караше кожата му да настръхне. С мъка успя да се изправи и да запази равновесие. Някаква тежка миризма се разнасяше наоколо. Опита се да си спомни събитията от нощта. Как така за броени минути съдбата го пренесе на това място. Аллах ли бе пожелал така? Той ли изпрати тези чудовищни вълни? Рашид се чудеше, дали самият той не бе мъртъв, както всичко наоколо. Изкатери се по камъните и с изненада откри, че островът е прекалено малък. От положението в което се намираше в момента забелязваше всяка негова извивка. Но не това в случая бе най-голямата изненада. Завъртайки глава встрани пред очите му изплува познатият релеф. На не повече от километър от острова той забелязваше ясно очертанията на селото. Та това бе неговото село. Гледка, която нямаше как да обърка. Всяка вечер прибирайки се с корабчето от риболов, той виждаше именно това. Малкото пристанище, къщите, зеленината...
Но сега селото изглеждаше някак тъжно, безлюдно. Покривите на някои къщи липсваха, лодките на пристанището бяха безразборно разхвърляни, сякаш някой разярен великан е минал през него без да забележи. Но какъв е този странен остров на който е той в момента? Питаше се наум Рашид и не намираше отговор. Такъв остров нямаше в близост до селото, а и никога не е имало. Сещаше се за някакви истории, разказвани от приятели на вече покойния му баща, които преди много години виждали някакъв остров, който се появил изневиделица, пък после пак изчезнал. Било работа на Аллах, казваха те. Но никой не вярваше на подобни измислици, още повече когато го няма островът за доказателство.
Часове по-късно, когато вече бе заобиколен от военните, които сякаш изскочиха изневиделица със своите бързи, добре оборудвани катери, Рашид разбра какво точно се бе случило. Лично той не бе много убеден, че това не е работа на Аллах, а следствие от природно бедствие сполетяло този район. Стихия пред която човек просто е безсилен. Силно земетресение, което бе отнело живота на стотици хора, включително и на племенника му, младия Карим. Затрупани под отломките, мнозина от жертвите останаха неразпознати. Други бяха безследно изчезнали. Вътрешно в себе си Рашид обаче вярваше, че Карим не е от тези. Той бе убеден, че племенника му си е намерил добре платена работа в града и няма да се върне скоро в селото. Ще го направи едва след време, като понатрупа спестявания. Няма да забрави своя стар роднина. Рашид ще го очаква.
Виждайки състоянието му, хората от селото не искаха да убиват и последната искрица надежда у стареца. Никой от тях не му спомена, че Карим повече никога няма да се завърне у дома. Според някои, той дори бил заминал за столицата. Там щял да учи и да работи за добра заплата. А със спестените пари щял да се завърне с ново корабче...
В памет на стотиците жертви от земетресението в Пакистан през месец септември 2013г
Как японското земетресение удари и АЕЦ “...
Значи не е невъзможно! Земетресение ли е...
САЩ НАВЛИЗА В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НА СВОЕТ...
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
Природата си следва законите,....а ние нищо не знаем!
А разказа е...много трогателен!Браво!
Ще потърся видеото.
07.11.2013 13:37
Поздрави, Травелчо!
