Постинг
10.10.2013 13:19 -
БЕЗДОМНИК.....................................................................
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 6357 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2013 13:21
Прочетен: 6357 Коментари: 15 Гласове:
24
Последна промяна: 10.10.2013 13:21
Ровейки в боклуците усърдно,
се взира той със поглед милосърден
във всяко нещо, едро или дребно,
размисляйки дали е то потребно.
Макар и нищо днес да не намира,
макар гладът във него да не спира,
остава горд! Не ще се той оплаче,
не го е виждал никой и да плаче.
Подритван, гонен като куче бясно,
той търси пак, макар да му е ясно,
че колкото и кофи да прерови,
живот той нов едва ли ще изрови.
Ще броди пак пречупен и сломен,
с годините безкрайно уморен.
Захапал пак парче от стар геврек,
погребан от съдбата жив човек...!
Намерена е българска история отпреди Паи...
ЛИЦЕТО НА "КОНТРАПРОТЕСТА"
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
ЛИЦЕТО НА "КОНТРАПРОТЕСТА"
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
1.
etyna -
Ненужното за едни
10.10.2013 14:15
10.10.2013 14:15
е съкровище за други. Всички ровим в живота си, с надеждата да го открием.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Бездомен…
бездомен ходеше той гол и бос
отчайващо раздиран от въпрос
защо съдбата е така жестока
той безкомпасен бе за вярната посока
а дните скитаха през него заболели
мечтите бяха нейде отлетели
за хляба му насъщен бе борбата
докато изход търсеше във тъмнината
сезоните се сменяха с насмешка
навличаше той скъсаната дрешка
сърцето му отдавна изтощено
от отчаяние накрая бе сломено
реши преметна в тиха нощ въжето
на старото дърво там във полето
молитва той отправи към небето
за всичко дето беше му отнето
във утрото превърнат вече в птица
той стрелна се към ясната Зорница
за първи път дома си бе намерил
но първо сили със Живота бе премерил…
Всички водим собствената си борба по житейския път...
Аз често се питам защо на някои им се получава толкова лесно, а на другите (на нас) ни се налага да полагаме такива огромни усилия....
Важно е да не спираме да опитваме и на когото до където му стигнат силите...
Поздрави за хубавото стихотворение!
Реших да те изненадам с нещо дет' не е за любов ;)
Усмивки, Пътувачо!:))
Ели
цитирайбездомен ходеше той гол и бос
отчайващо раздиран от въпрос
защо съдбата е така жестока
той безкомпасен бе за вярната посока
а дните скитаха през него заболели
мечтите бяха нейде отлетели
за хляба му насъщен бе борбата
докато изход търсеше във тъмнината
сезоните се сменяха с насмешка
навличаше той скъсаната дрешка
сърцето му отдавна изтощено
от отчаяние накрая бе сломено
реши преметна в тиха нощ въжето
на старото дърво там във полето
молитва той отправи към небето
за всичко дето беше му отнето
във утрото превърнат вече в птица
той стрелна се към ясната Зорница
за първи път дома си бе намерил
но първо сили със Живота бе премерил…
Всички водим собствената си борба по житейския път...
Аз често се питам защо на някои им се получава толкова лесно, а на другите (на нас) ни се налага да полагаме такива огромни усилия....
Важно е да не спираме да опитваме и на когото до където му стигнат силите...
Поздрави за хубавото стихотворение!
Реших да те изненадам с нещо дет' не е за любов ;)
Усмивки, Пътувачо!:))
Ели
Да не чакаме прераждането. Като гледам как вървят нещата, скоро БГ ще има около
7 милиона бездомници, някои в прекия, други в преносния смисъл...
цитирай7 милиона бездомници, някои в прекия, други в преносния смисъл...
Травел,
Оказва се, че просията в София е най-доходоносния бизнес. Вестникарските заглавия по тази тема не са едно и две - пусни една търсачка, провери сам.
Всеки кове сам собствената си съдба. Замислял ли си се ти защо не просиш и не ровиш в кофите за боклук? Аз защо не прося?
цитирайОказва се, че просията в София е най-доходоносния бизнес. Вестникарските заглавия по тази тема не са едно и две - пусни една търсачка, провери сам.
Всеки кове сам собствената си съдба. Замислял ли си се ти защо не просиш и не ровиш в кофите за боклук? Аз защо не прося?
5.
анонимен -
Отдават ти се и поезията и прозата. ...
10.10.2013 17:29
10.10.2013 17:29
Отдават ти се и поезията и прозата. Аз затова харесвам блог.бг, защото има хора като теб.
цитирайДа не дава Бог такава съдба!... Сещам се за едно стихотворение за бивша учителка, която рови в кофи за боклук... Тъжна картина!...
цитирайПОСЛЕДЕН УРОК
Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.
...
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът - превит.
Бях все зает, началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.
"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.
Автор: Неизвестен
цитирайКонтейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.
...
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът - превит.
Бях все зает, началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.
"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.
Автор: Неизвестен
дори него прочетох бууууууу а лъжа или не незнам ти ме отговоре бе
цитирайhttp://argumenti-bg.com/17181/nyakoi-kloshari-pechelyat-i-do-2-bona-mesechno/
http://www.blitz.bg/news/article/161348
Има една категория хора, на които все някой друг им е виновен - държавата, лошия късмет, дядо господ, арменския поп... Те самите никога не са виновни за собственото си положение и съдба.
цитирайhttp://www.blitz.bg/news/article/161348
Има една категория хора, на които все някой друг им е виновен - държавата, лошия късмет, дядо господ, арменския поп... Те самите никога не са виновни за собственото си положение и съдба.
Моят герой е по-скоро като учителката от горното стихотворение.
Ароу, тези статии много невероятни ми се струват. Може и някой клошар късметлия да е изкарал някой месец 2000лв, но това е изключение. Всеки има различна съдба и съм сигурен, че никой не е бездомник по собствено желание...
цитирайАроу, тези статии много невероятни ми се струват. Може и някой клошар късметлия да е изкарал някой месец 2000лв, но това е изключение. Всеки има различна съдба и съм сигурен, че никой не е бездомник по собствено желание...
Е, ако живееш на Луната, може още по-невероятни да ти се струват... Всеки ден виждам на път за работа клошарите от моя беден квартал - идват до кофите най-често с конска каруца, колело или количка. И техният работен ден започва, имат си професия - "свободен боклукчия" и вероятно печелят повече от мен. Ще ти пусна още няколко линка, ако искаш чети, ако не искаш - вярвай си още... че няма клошари с лимузини, клошари, които са изоставили по една две къщи в провинцията или такива, които не предпочитат клошарството пред работата в чужбина.
http://www.dw.de/%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%B0%D1%80-%D1%81-%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%B0/a-14857226
http://petel.bg/PROFESIYA-MECHTA--KLOSHARI-zarabotvali-po-50-lv--NA-DEN--PROSYATSITE---DO-100-lv-__6687
http://www.dnes.bg/sofia/2011/08/18/kloshar-v-sofiia-minimum-petdesetachka-dnevno.126701
http://ardanews.info/?p=51335
http://www.snews.bg/bg/statiya/shokirashto-makoli-kalkin-kloshar:30335
цитирайhttp://www.dw.de/%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%B0%D1%80-%D1%81-%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%B0/a-14857226
http://petel.bg/PROFESIYA-MECHTA--KLOSHARI-zarabotvali-po-50-lv--NA-DEN--PROSYATSITE---DO-100-lv-__6687
http://www.dnes.bg/sofia/2011/08/18/kloshar-v-sofiia-minimum-petdesetachka-dnevno.126701
http://ardanews.info/?p=51335
http://www.snews.bg/bg/statiya/shokirashto-makoli-kalkin-kloshar:30335
Поне си е запазил гордостта за разлика от много други с по-лек живот и вечни претенции - вечно наведени авантаджии... Прекрасно стихотворение, поздрав!
цитирайТолкова добре написано! Срамно е в днешния век да гладуват хора. Познавам героя ти. Има много лица и можеш да го видиш навсякъде по света.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
15.
hristo27 -
За разлика от претенциозните си...
12.10.2013 15:57
12.10.2013 15:57
За разлика от претенциозните сирийски бежанци /които не искат да облекат дрехи втора употреба, на които ще им се търси работа при тази огромна безработица, ще им се търсят преводачи за да бъдат по-лесно интегрирани/, българския бездомник ще си остане такъв до смъртта си. С любезната "помощ" на хуманните български управници!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2360