Мария седеше на дървения стол в кухнята и мислеше. Вече трети ден мислите ѝ се въртяха около Стоян. Какво да прави с него? Очевидно бе, че той я ухажваше и имаше някакви намерения спрямо нея. Но доколко бе сериозно всичко това? Веднъж вече се бе подлъгала  с друг мъж, преди време, който също уж имаше сериозни намерения, а накрая нищо. Обажданията постепенно се разредиха, накрая съвсем изчезнаха, а на нейните позвънявания той не отговаряше. Не ѝ се искаше да преживява всичко това отново. Стоян, разбира се бе много по-различен, но все пак го познаваше едва от половин година. Затова  бе почти стресирана онзи ден, когато той и предложи да заживеят заедно. Та те още не се познаваха достатъчно, дори не бяха имали по-близки интимни отношения, като се изключат целувките и прегръдките в моментите, когато той я изпращаше късно вечер. Той със сигурност искаше и нещо повече, но тя все още не бе готова. Колко ли още време ѝ трябваше, колко ли време е нужно на човек, да опознае друг, да е готов да заживее с него? Може би никой няма да даде категоричен отговор на този въпрос. Тя трети ден вече не намираше такъв. Но бе решила днес да вземе окончателно решение, каквото и да ѝ коства това. Или да го допусне по-близо да себе си, или да не му дава повече напразни илюзии. Така ще бъде честна към него, а и към самата себе си. Все пак веднъж завинаги трябва да стане ясно накъде ще тръгнат техните взаимоотношения. Методът , който майка ѝ използваше навремето при взимането на важни решения ѝ се струваше удачен и в тази ситуация. Разбира се решенията бяха от съвсем друг тип, не касаеха човешките взаимоотношения, но какво пък, ще се пробва. Може да ѝ помогне в случая. При условие, че не вижда друг начин. Даже ще  е интересен резултатът. Взе набързо първия попаднал в погледа ѝ химикал, откъсна бял лист хартия от някаква стара тетрадка и се настани отново на масата. Време е да започва!

   Разчерта на листа две графи: едната „за“, а другата  „против“ решението да заживеят заедно и се впусна в размисли. Но откъде да започне?  Представи си последния път, когато бяха в парка. Стояха на една пейка и наблюдаваха езерото с патиците. Tя му разказваше за някакъв проблем от службата, а той я слушаше пушейки цигара. Цигара! Ето от къде. Веднага сложи един минус в графа „против“ . Тя самата бе непушачка и не можеше да си представи, как в общото им евентуално жилище, ще е постоянно задимено. Той не бе заклет пушач, не пушеше цигара от цигара, но все пак пушач. Минусът си е заслужен. В тази връзка възниква и въпросът с алкохола. Доколкото можеше да съди от няколкото сбирки на които са присъствали заедно, Стоян не отказваше някое и друго питие, но в общи линии имаше мярка. Ако се имат предвид мъжете на някои нейни колежки, той си бе направо почти трезвеник. Въпреки това, Стоян и бе разказвал за няколко негови предишни напивания,  които ѝ бяха направили лошо впечатление.  Нещата бяха много на кантар по този въпрос. След кратко колебание Мария сложи едва доловим минус отново в графа „против“. Сякаш за собствено успокоение, че ако размисли по-късно може лесно да го изтрие. А какво ли я очакваше по отношение на домакинската работа, при един съвместен живот. Не искаше и да си представи как постоянно шета из къщи, пере, глади, чисти, а същевременно и готви нещо в кухнята, очаквайки го да се завърне от работа или от посещение на мач с приятели. Не, това определено не бе за нея. Още един минус се появи наред с другите два. Мария се учуди сама на себе си. Не разсъждаваше ли прекалено черногледо? Някак много бързо се появяваха минусите, а тя едва сега започваше. Прекалено критично ли бе всичко или просто прекалено реалистично? Трябва да има и положителна страна. Мъжът, глава на семейство, грижещ се за прехраната и сигурноста, а жената за дома и за децата. Този шаблон и при тях ли ще важи или те ще са по-либерални един към друг? Стоян и бе споменал за каква заплата работи, а тя никак не бе обнадеждаваща. Малко по-висока бе от нейната, но ако трябваше да поддържат семейство, в никакъв случай парите нямаше да са достатъчни. Нямаше да гладуват, но и нямаше да си позволяват нищо кой знае какво. А и тези негови дежурства нощем, някак си не са за семейни хора. Но пък имаше шанс той да расте в кариерата, защото наистина бе добър в работата, неговите колеги непрекъснато го хвалеха. Появи се първият плюс в полза на съвместния живот, а срещу него и един минус, за компенсация. Все пак по отношение на доходите „за“ и „против“ бяха по равно. А и нали парите не били толкова важни. Всеки в службата, а и в обществото като цяло казва така, ако бъде запитан. Или по-точно всеки, който ги има е на това мнение, а всеки който ги няма разсъждава малко по-различно. Ах, тези пари! Ах това общество!

   Мария бе забелязала и друго нещо.Откакто се появи Стоян, колежките ѝ започнаха да гледат на нея по друг начин. Започнаха все по-често да я канят на общи събирания или просто излизания сред природата. Преди като че ли ги бе страх от нея да не  отмъкне нечий мъж, защото всички те бяха семейни или с дългогодишни връзки.  Те това разбира се не го признаваха официално, но тя го усещаше. Много рядко я канеха някъде, а ако го направеха, то само на женски сбирки. Напоследък получаваше повече внимание от тяхна страна, а някои от тях пък открито флиртуваха със Стоян на общите събирания. Стоян имаше чувство за хумор и някак бързо ги привличаше без той да съзнава това или поне не го показваше. Самата тя се озова в положението, което избягваха колежките ѝ преди време и едва тогава разбра защо са страняли така от нея. За тях тя бе тогава самотна тигрица, на всичко отгоре и най-младата в службата, тръгнала на лов за мъже. Оказа се, че с мъж до себе си тя има много по-малко конфликти на работното място и много повече уважение. Тук Мария направи един хубав плюс в графа „за“, натискайки химикала малко по-силно от необходимото. От друга страна, мъжът до нея означаваше донякъде и ограничение на свободата ѝ. Още един човек с когото тя трябва да се съобразява в едно или друго начинание. Стоян определено не бе доминантен тип, в общи линии гледаше да изглажда конфиктите в зародиш, като почти винаги отстъпваше в малкото моменти, когато имаше спор за нещо. Но каква е гаранцията, че ще е така и занапред?  И въобще това добре ли е за един мъж или не? Вместо да тропне с ръка по масата и да каже последна дума, той отстъпва. По този показател Мария призна пред себе си, че май угодия няма. Може би като при всяка жена. Отстъпчив мъж е по-скоро минус. Ако беше пък властен тип също ще е в негов минус. Тя самата не знаеше как да отбележи това черно на бяло. Най-справедливо ѝ се стори отново плюс и минус заедно.

   Взе да се уморява. Май е вече време да прилючва с таблицата. Стана от масата и си наля чаша вода. Пресуши я на един дъх, след което взе листа с химикала и отиде да легне в леглото.  Имаше намерение да поразсъждава още десетина минутки и да заспи. На сутринта  ще добави  нови плюсове и минуси ако трябва и ще реши какво да прави. Преброи резултата до момента. Пет минуса и три плюса. Очивидно минусите надделяват. Значи по-добре ще е да на живеят заедно, така се оказва. Но защо някакво вътрешно чувство на неспокойство я обземаше все повече и повече? Нещо и подсказваше, че може би методът е неправилен. Дали не грешеше още в самото начало? Колкото и да се взираше в листа, резултатът бе очевиден. Мария се намести по-удобно в леглото и затвори за момент очи. Тишина. Само от време на време се чуваше звук от преминаващ по улицата автомобил. После отново същата позната тишина. Празнота. Тя чувстваше с душата си празнота. А може би самота. Та това си бе самота! Позната от години самота, която тя възприемаше като свобода, страхувайки се да я назове с истинското и име. Нямаше защо повече да се заблуждава.  Мария отвори отново очи. Познатата стая, познатия шкаф, познатото легло. И в него тя. Само тя. Нямаше с кой да го сподели. Нямаше с кой да сподели тези дълги вечери, тези дълги нощи. Нямаше  на кой да разкаже преживяното през деня, на кой да каже добро утро сутринта и кого да очаква вечерта. Тази празнота в душата ѝ, този минус в живота ѝ, не можеше да бъде компенсиран с някаква схемичка, на някакъв хвърчащ лист хартия. Мария погледна отново листа, след което взе отново химикала и направи един огромен плюс в графа „за“. Толкова голям, че да не могат да го компенсират и десетки малки минусчета от графа „против“. Развълнувана и с трепереща ръка взе джиесема и набра номера на Стоян. Ако ще живеят заедно, все пак е хубаво да не губят нито минутка време в чакане, да започнат веднага. Още от тази нощ...

http://www.facebook.com/danielbogdanov.bg

t2013

Хубав край, като в приказките- доброто побеждава...Сърцето не познава думите "подходящо" и "трябва" или "не трябва". То си има свои закони. От нас зависи само дали ще изберем да търпим болката или ще се научим да я изтласкваме на заден план и да вървим напред с вдигната глава. Има един израз, който много харесах: "Научете се да вземете сили от това/ този/, което ви е наранило" ...

Понеже питаш при мен...

Естествено, че пишеш готино и, ако можеш така и на езика говорим в държавата, в която си /щото не те зная къде си - ти сам можеш дами споделиш, ако решиш налични примерно/...
Та, ако можеш така - опитай да се продаваш!
А не да трябва да ти пращаме чукове...

Поздрави и успехи, Френд Пътник!

Рей

Хареса ми като разказ...
но не знам как да ти обясня....
описал си разсъжденията на някоя от жените
от по старото поколение, някак си ретро ми звучи
всичко...
Края най-много ми хареса, защото по емоция ми беше близък...

:)) Ако можех да пиша на език различен от български, сигурно щях да го правя и да имам и аз няколко блога, дори и в чужди сайтове. Но не съм полиглот, а в БГ за да издаде някой нещо, трябва да си плати, разбрах го от комуникацията ми с едно издателство. Така че ще си пиша тук анонимно, докато се изчерпам и така :)))

Е все пак е художествена измислица, а целта ми бе да покажа, че каквито и сметки да се правят на теория, в реалния живот човек взема решенията емоционално и сметките не винаги са точни

замислям се дали Мария е взела правилното решение под диктовката на самотата..
знаеш колко много ми харесват твоите разказчета,защото ме карат да се замисля за
истинските стойностни неща в живота,и затова колко често правим компромиси със себе си именно страхувайки се да не останем сами...
Не знам защо...но на мен този хепиенд ми звучи тъжничко,някак си примиренчески

Да, това не е математика... Един плюс може да е повече от 2-3 минуса... Аз помислих, че Мария ще тегли чоп - две листчета с "да" и с "не"... :)

По-кър-ти-тел-но! Нямам думи! Тя вади халваджийския тефтер и смята ли смята, а на сутринта - просветление... Горкият човечец, ще го преглътнат като хап срещу самота! Това любов, чувства нямат място в богатия й душевен мир, за разлика от заплатата му, навиците му или одобрението на колежките... За интимните отношения да не говорим - в тази ретро-сапунка ни пренасяш поне сто години назад, като в разказ на Влайков. Имам предложение - що не си вземе куче или котка, че поне не пушат и не пият:)

явно днес в блога е ден на сапунки. Както се казва: "Не бийте пианиста, той толкова си може" :) Щях да умра от смях преди да започна този коментар, добре че влизам навреме. Разказът можеше да бъде още по-ретро, ако бях споменал и децата като тема и още ред други нещица, но тогава не ми мърдаха 10-15 страници минимум. Също така имах и друг вариант за край. Как тя се обажда, но разбира че е вече късно, защото отсреща вдига женски глас и започват нови терзания... Все пак едва ли съм ви пренесъл чак толкова назад във времето, когато са се избирали годениците по избелели снимки и по спомени на очевидци. А ти Стрелецо по-добре извикай Жабата, та да даде тя по-компетентно мнение :))) Още ми е смешно от коментарите!

Не съм гледал какво ново из блога, сподели кои са другите сапунки и какво те кара да се смееш така неудържимо, да не е моя коментар :) Къде влизаш навреме?
Краят си е супер, лепи се на разказа като шамар на циганска буза :) Двамата са си лика-прилика. А друг вариант за начало и среда имал ли си:))
Как ще се хабиш да споменаваш и деца, тя непорочно ли ще ги зачева, от медитация над тефтера със сметките ли :)) По-ретро - накъде от това? Освен да й вземе китката на момата или да й напие водата от менците :))
А и тя горката, вместо някой модерен SWOT анализ да му врътне, тръгнала с плюсчета и минусчета... безнадежден случай направо.
Айде, че Жабата ще ми изпие виното, каквато е ожадняла :))

Трябва да продължите да пишете. Имате искрата.

Харесва ми, че всичко е разказано просто. С прости думи. Житейски вярно.

Трябва,обаче, да знаете, че реализмът, ако е близо до фотографията, все още не е изкуство. Трябва нещата да се повдигнат леко над земята. Имате правото да измисляте художествени детайли.

Но и така е добре. В разказа ви има честност. Това не е малко.

Поздрави!

Не може да ти се отрече дарбата да пишеш. Естествено - колкото хора, толкова и мнения. По-важното е всеки да оцени не по това, какво мисли този преди него, а как би постъпил на местото на двамата герои.
С две ръце - "ДА" за този хубав разказ!

Шегичка! :)
Мерси хора, за всички плюсове и минуси. Значи все пак разказът е читаем, което за мен е най-важното.

Добро е!

Тези няколко реда, водят до размисъл много повече отколкото всичко изписано до тук включително и самият разказ. Бих искала да ви познавам лично. Поздравления! Според мен "Това любов, чувства нямат място в богатия й душевен мир" е така, защото на автора и на ум не му е дошло за тях. Не искам да обидя или засегна никого, но ..това опровергава пък, че е ретро сапунка и ни пренася 100г назад. Дори е много актуално. Днес много повече от преди 100г не се залага на чувства и се гледа как ще те приемат другите...И ако преди са имали някакво оправдание, че родителите са ги женили, то днес повечето сами се оженват за парите.

Авторът хал хабер си няма от много неща, но знае много добре че за жените е важна сигурноста, да се чувстват закриляни в случай на нужда. И в тази връзка авторът се пита защо повечето жени търсят сигурноста в парите? :(

Ами...от името на тези много жени, ще ти отговоря защо - когато са търсили и давали любов, не са я намирали...отвръщали са им с изневери, предателства и обиди. Нормално е в този случай, тъй като жената наистина е по беззащитна и ранима в своята същност от мъжа, да потърси някаква сигурност и подкрепа. Може само на пръв поглед да изглежда, че е в парите. Може да е привлечена от доброто сърце на този, който и подава ръка, а парите да са просто бонус. Аз всъщност харесвам разказите ти, много...но в този специално....мисля, че си подходил към разсъжденията на героинята не от гледна точка на женската психика, която слага на първо място любовта, а от гледна точка на трезвия мъжки разум - на кантара ...колко "за", колко "против".

Твоят подход към дадена ситуация е много труден, но си се справил чудесно. Ти правиш дисекция на човешката душа, докато аз, например, описвам само резултатите, т.е. ти си душевед, а аз - фактолог. По един лош навик първо погледнах колко дълго е написаното. Въздъхнах и се зачетох. Въобще не усетих кога дойде финалът. Мисля, че това е един от главните критерии за качеството на едно литературно произведение - да се чете на един дъх.
Някъде в коментарите (да не го търся) май казваш, че ще пишеш, докато се изчерпиш. Няма да е скоро и затова се въоръжи с търпение. Разнообразието на човешките вълнения е огромно, докато собствените изживявания и спомени бързо свършват. Аз се изненадах на себе си, че съществените ми преживявания тук, на Земята, са под 150 за един некратък период от време. Едно е да си слуга като мене на фактите, съвсем друго да разработваш варианти на човешките съдби. Темата за решението на тази кандидат-стара мома можеш да развиеш поне в 20 посоки. Някои от твоите читатели се опитват да ти подскажат, но и ти си узрял да създадеш цяла една цветова гама (палитра). Единственото нещо, на което бих обърнал внимание, това е пунктуацията, която играе голяма роля за удоволствието от четенето.
С най-сърдечни поздрави от мен и от народа около мен.
Пи-Ер

Жените от по-старото поколение/както пише по-горе един от блогерите/ едва ли са си правили списък от плюсове и минуси. Толкова сметки не сме правили. Това май е присъщо на по-младото поколение.:)

Очевидно се налага да обясня, че коментарите ми са насочени изключително и само към лирическите герои в разказа, а не към автора му, който нямам честта да познавам.
Всеки творец на сцената се вживява в определен образ, пресъздава мислите и поведението му, а ако някой му приписва качествата на героя, то това е комплимент към начина, по който се е справил :)

внимавайтее все пак, да не се слеете ,
съвсем...с ..Автора!!
СЛИЗАЙТЕ ОТ СЦЕНАТА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ!
от личен опит...го казвам..
иначе талантливо..благодаря!!