Най-накрая! Това бяха неговите числа. Телевизията вече излъчваше реклами, но Марин бе запечатал числата от току що провелият се тираж на тотото в съзнанието си. Бяха излезли разбъркано, някак неподредени, но важното е че бяха те. Същите шест числа с които той играеше вече повече от тридесет години. През този период бе удрял една петица, десетина четворки, а тройките отдавна вече не ги броеше. Но това бяха малки печалби. Парите от тях се харчеха бързо, ей така между другото. Дори петицата от преди три години едвам стигна да покрие дълговете му. Все нещо не достигаше за шестица, все му се струваше че излизат числа подобни на неговите, или около тях, но не и самите те. Ето сега вече няма грешка. Тези числа ги бе избрал случайно в началото на осемдесетте години, когато бе все още студент. Три едноцифрени и три двуцифрени; три четни и три нечетни. По неговите пресмятания и теории тогава, така бе най-голям шансът да спечели. По теорията на вероятностите шансът за шестица бе едно към тринадесет милиона. Но това вече нямаше значение. Важното е, че джакпотът бе негов.

   С треперещи пръсти започна да претърсва портфейла си. Фишът винаги го държеше там. Нали пари при пари отивали. Колкото и малко да имаше в неговия, все пак бяха пари. Измъкна фиша и се вгледа в числата. Същите са, не са се променили. Но имаше някакво неприятно чувство в него, че нещо не бе наред. Сърцето му биеше още по-учестено, главата му бучеше. „Това е от вълнение, след малко ще се успокоя и ще започна да преосмислям новия живот“- мислеше си Марин. Но неприятното чувство не му даваше мира, гърлото му бе пресъхнало. Изтича до кухнята и изпи чаша вида. Пак погледна фиша. Сега вече осъзна къде грешеше. Та това бе старият фиш. Той важеше за предишното теглене. Нов фиш той не бе пуснал. Цял ден днес бе стоял вкъщи при майсторите, докато сменяха тръбите на блока. Нямаше кога да отиде да пусне тото. Десетки години не бе пропускал тираж. Сега го бе направил и ето ти изненада. Как бе възможно това? Марин проклинаше майсторите и целия мизерен блок, на който именно днес трябваше да се подменят тръбите. Толкова години бе изкарал с тези ръждясали тръби, можеше да изкара още толкова сигурно. Почервенял от яд започна да преобръща столовете в кухнята, след  което отиде до банята и започна да налага с ритници проклетите тръби. Безмълвни, те понасяха ударите, огъваха се леко, но след това се връщаха на първоначалното си положение. Явно бяха от добър материал, а и майсторите добре ги бяха поставили.

   Изморен Марин се насочи към хладилника. Там държеше бутилка водка.  За всеки случай, ако дойде някой приятел на гости да го почерпи. Той самият отдавна бе приключил с алкохола, но сега смяташе да си навакса. Какъв по-добър повод от това. Вместо да е милионер, ще си изгние тук в мизерия. И защо? Заради някакви тръби. Седна на студения под в банята до тръбите и отвори бутилката.  Започна да отпива отначало на малки, а в последствие и на по-големи глътки. От време на време удряше бутилката лекичко в тръбите, сякаш правеше наздраве със стар приятел. Започна да размишлява над нещата от живота. Животът, който за него бе приключил. Безработен, с  дългове към различни институции, без никакъв шанс да изкара от някъде някой лев. Единствения шанс, който съдбата му бе предложила, той го бе пропилял. Повече от тридесет години навреме ходеше до проклетия тотопункт, само вчера пропусна. Нямаше да се налага повече да прави това. Смисълът е никакъв. Едва ли съдбата ще му предложи втори такъв шанс. Може би ще ходи единствено заради Елица, касиерката в тотопункта.

   Замисли се за нея. Тя работеше там вече повече от двадесет години. Като дългогодишен клиент, той поддържаше с нея някакъв вид приятелски отношения, но нищо по-сериозно. Спомни си едното време, как тя започна работа. Като съвсем млада, уж по заместване в пункта, а там си и остана. Уж временно, а то се оказа постоянно. В живота е така. Всяко временно нещо е всъщност постоянно. Докато дойде другото временно. Явно и тя не можа да си намери някаква друга по-сериозна работа в тези времена.  Беше и обещал, че ако спечели ще я води на околосветско пътешествие. Дали тя бе приела насериозно това обещание? И тя бе останала сама, стара мома, не бе женена. Може би тотопунктът  имаше голяма вина за това.  И тя сигурно бе толкова нещастна, колкото и той самият. Но при нея имаше все пак искрица недежда. Кой знае, може пък някой ден, някой щастлив клиент спечелил голяма сума пари да изпълни неговото обещание. Унесен от подобни мисли, някъде към средата на бутилката, Марин заспа.

   Събуди го звънецът. Някой упорито бе решил да звъни без прекъсване. Марин бе прекарал нощта в банята, до тръбите. Цялото му тяло бе схванато, едвам се изправи на крака. Рошав, с торбички под очите, небръснат. Отражението в огледалато можеше да изплаши самия дявол. Звъненето не спираше. Единственият изход бе да отвори. Не искаше да се показва в такъв вид, но нямаше избор. Главата му щеше да се пръсне от напрежение. Беше тя, Елица. И таз добра. Точно тя му липсваше сега. Независимо от неговия вид обаче, тя не се изплаши.  Дори напротив. Хвърли му се на врата и го разцелува. Сигурно и тя като него се бе заблудила и го мислеше вече за тотомилионер. След толкова години, знаеше числата му наизуст. Загубил ума и дума, той се чудеше от къде да започне. Как да и обясни че милионите са някъде другаде? Той бе пропуснал този тираж. Но всъщност тя трябваше да знае това. Нали работи именно в тотопункта. Околосветското пътешествие така и няма да се състои. Разбрала за неговите терзания, Елица реши да му спести по-нататъшните  мъки и неволи, въпреки че ѝ се искаше още малко да задържи тайната в себе си. Следейки неговите реакции, тя ровеше с пръсти в дамската си чанта. С трепереща ръка от там извади фиш, който размахваше пред него, а  лицето ѝ грееше в усмивка. Никога той не я бе виждал толкова щастлива. Разглеждайки фиша, Марин разбра, че все пак има Господ на този свят. След като вчера не отишъл да пусне фиш, тя направила това вместо него. С неговите числа. Все пак толкова години минали, все някога е трябвало да излезнат, била убедена тя...

t2013

Прекрасен разказ. Много, много позитивен. Пускай си тотото! И аз съм обещал околосветско. :)

Позната история, но с изненадващ хепиенд...

подобно, ама истинско преживяване, почувствах се късметлия, но уви..... Бяха ми дали числата, които трябваше да пусна при проверката. Е, ако никога не получа шестица, поне изживях радоста на пишман печеливш.....

Да си призная, имал съм петица :)))

Какво ли не прави любовта:)))

Марин е получил тройна печалба!
Любов, жена и пари...

E, веднъж и ние, жените да сме полезни с нещо :)
Добре се е получило разказчето, звучи направо автентично с всички трепети на тото-маниака, за когото животът започва и свършва с парите. Парите са късмета, щастието, любовта... всичко. Надобряваш! И... друг път по-внимателно ритай тръбите в банята, направо ме заболя вместо тях :))
Интересно дали е готова да сподели с него богатството или само му размахва фиша под носа? Не ни дръж в напрежение, казвай бързо, ще живее ли отново :)) или ще умира?
Поздрави!

Имах и друг вариант за край. Как той след време отивайки в тотопункта да я види и да си излее мъката, разбира че тя вече не работи там, а е заминала за чужбина със спечелените от неговите числа пари. Но понеже много хора ми споделят, че пиша така да се каже "мрачно", се спрях на хепиенд.

Браво! Хепиендите са хубаво нещо!

Разказва ли са ми за един случай /ако не ме лъже паметта/ в Кюстендил през миналия век: Тотаджия и служителка в един от тото пунктовете били съседи. Всяка седмица той играел с два единична фиша /на по-младите блогъри това едва ли говори нещо/ с по 6 различни числа. Понеже винаги бързал за работа /това беше последната година, когато се работеше на ШЕСТДНЕВНА работна седмица/, той оставял на съседката си да му пуска за седмицата фишовете.
Когато в неделята си проверявал числата, ТОЙ видял, че печели ШЕСТИЦА - 20000 лв. страшно много пари за онова време. Веднага отишъл до съседката си да се похвали. ТЯ от своя страна се ударила по челото и само успяла да каже: "Единият фиш го повторих два пъти."
За щастие, бил повторен по невнимание фиша с печелившата комбинация - 2Х20000 лв! За благодарност човекът и дал 10000 лв от общата печалба.

Пита се в задачата - ако касиерката беше повторила два пъти другия фиш???

Сега като заговори за "онова време"... :) Тогава нямаше джакпоти и други заигравки, втори тотошанс, жокер и тинтири-минтири. Струва ми се, че и по-често се печелеше 6-ца. През тираж, най-много два имаше 6-тици. Сега имам чувството, че нарочно трупат джакпот за да събират повече приходи от мераклии за печалба... :)

Вторият вариант за финал ми се струва по-реалистичен. Хепиендът е малко вероятен - доста комерсиална ми изглежда тая любов, щом за да зацъфти й трябва джакпот.
Твоята печалба от тотото за какво я изхарчи? Направи ли те щастлив, донесе ли ти любов?

.....................................................

10000 лв все пак не са малко пари за тогава. Тристаен апартамент в центъра на Пазарджик струваше по същото време около 8-9000 лв, "Волга" - 9000 лв, "Жигули" - 6100 лв...
Подкрепям те за джакпотите, трябва да има равен старт за всички на всеки тираж.

кажи какво трябваше да направя с моите 2000лв сегашни пари!

:) Ако не знаеш какво да направиш с 2000 лева, как ще знаеш какво да направиш с два милиона например? Всеки харчи парите за различни неща, в зависимост от интересите и потребностите си, затова попитах.
Попитах и с надеждата да откриеш, че изхарчвайки печалбата не си станал по-щастлив или по-влюбен - внушение, което обаче остава след финала на твоя разказ.
:) Виж лотарията на съдбата може да те направи истински щастлив. Припомни си "Сиромашка радост" на Елин Пелин...
Поздрави!

Всеки Човек, който има до себе си любими хора и същества, вече е ударил своята "шестица". Другата печалба, е глътка въздух, но и едновременно с това проверка колко струваме всъщност и дали парите ни променят...
Поздрави за чудесното четиво!

starbuck69, страхотен коментар! Стрелял си точно, няма какво да добавя!
Travell, признавам си чистосърдечно, че коментарите ми не бяха насочени към разказа ти, по-скоро бяха провокация към теб и отговор на коментара ти за хепиенда. Безспорно, разказът ти е добър, както и финала, който си избрал. Очаквам да коментираш все пак, ако не за друго, то поне да ми прочетеш едно конско :))

И аз се присъединявам към starbuck69. Знаеш, че не обичам много чат каналите, по-скоро си падам по престрелките в стихотворна форма, но щом казваш ще допълня...
Понякога в живота за да се "отпуши" така да се каже една любов е нужно някакво събитие, някакъв повод, в случая печалба от тотото, но можеше да е нещо друго, което да накара единия човек да направи решителната крачка към другия. Избрах този вариант защото когато човек е финансово обезпечен е по-сигурен в себе си, по-смел, по-решителен в много от действията си, а и ми бе забавно да опиша пътя на моя герой за една нощ от "ада" към "рая"
Стига толкова, че започнах да пиша като някой стар литературен критик :)
За другата седмица съм подготвил едно разказче, но този път от позицията на жената. Досега в 90% от разказите гл. герой е мъж, но сега ще резчупя малко стереотипа.

:) Прибирам стрелите в колчана. Допълвам те - понякога, за да се предприеме решителната стъпка, е необходима просто смелост, увереност в собствените сили или ... умения за общуване. Да намериш правилния подход и точните думи, с които да отключиш нечие сърце! Имаш моето приятелство, ще се радвам да гостуваш в моя блог, въпреки престрелките :))

Много ми хареса. Класика.

По средата на разказа надуших какво ще стане и ако ти имах телефона, щях да ти се обадя, за да те питам такъв ли ще е финалът, както го предчувствам.
Извинявай, но с това, което си описал, може да започва един сполучлив филмов сценарий. Не е необходимо да е пълнометражен. Достатъчни са няколко новелки и... ГОТОВО!
Поздрави от мен!
Пи-Ер