Очаквам госта от чужбина на портала,

не ме допуснаха навътре в терминала.

Изнервен бях отново, едвам се укротих.

Уж хладно бе навън, а аз се изпотих.

Най-после! Той излиза през вратата,

аз качвам забързан направо във колата.

Шофирам го из улиците калпави, но градски,

задръстване голямо, направо пъкъл адски.

И таз добра! Оказва се, че бил и астматик,

а бричката ми няма работещ климатик.

Въздиша той усилено на звучни пресекулки,

в главата сякаш свирели му хиляди цигулки.

Пристигаме накрая пред блока криво-ляво,

лицето му измъчено е станало мъгляво.

Срещаме по навик мнозина гневни хора,

те махват ми с ръка: Не чакай асансьора!

За кой ли път отново, той пак е повреден,

техникът щял да дойде, но чак във другиден.

Катерим  бавно, славно до осмия етаж,

със целя му тежък и обемист багаж.

Гостът ми изглежда на вид почти припаднал,

съзнавайки наяве къде е той попаднал.

В апартамента тесен навлизаме полека

и сякаш сме на прага на селска дискотека.

Тъй мощните съседски, огромни тонколони,

звучат сякаш са сложени в опразнени бидони.

А гостът ми учуден сменил съвсем гримасата,

насочва се за въздух направо към терасата.

Подавайки омаяно главата си да вдиша,

върху му се стоварва на части гнусна киша.

Съседът горе храчи зловещо през балкона,

проклинайки цветущо отбора Барселона.

Как мача маловажен, те пак били продали,

парите му те днешни отново закопали.

Изпращам моя гост до банята, под душа,

а искам аз съседа направо да удуша.

Излага ме противно пред всеки важен гост.

Възможно ли е значи, да бъде толкоз прост?

А гостът междувременно излиза сапунисан,

и гледа ме със поглед невярващо сащисан.

Защо докато кротко той миел си главата,

спонтанно там под душа спряла е водата?

Ох, как да обясня аз на този мил човек,

че ние тук сме още във миналия век?

Че даже и да вдигне огромна гюрултия,

оправяне тук няма на тази бъркотия.

Остава някой днес да дойде да го бие,

та истинска представа той вече да добие,

какъв живот живее отдавна тоз народ.

Тук вече няма даже вода и кислород!

А гостът пита плахо с трепереща уста:

Откога бе братко? Откога така?

А аз седя замислен над неговите думи,

в главата си прехвърлям най- старите албуми.

Какво да му разкажа на тоз човек сега...?

 

Та ние цял живот живеем си така...

Вярно е, че чужденците доста ни се чудят...
Но за да ни стигнат, трябва като нас да се потрудят... :)

Повторението- майка ... на въображението ! :) според мен така по лесно се живее... или?!
Поздрави!

Даааа...Спомням си как през соца вървеше руската поговорка "Курица – не птица, Болгария – не заграница." Или с две думи каквото тук, там същото. Ноооо...сега и руснаците гледат на нас като на липсващото звено от Дарвиновата верига. Или пак с две думи: чудо на чудесата. Поздрави за написаното, travell !

През сълзи се смях, много е добро! Искрени, сърдечни поздравления!!!!

това си е почти комбинация от истински случаи...

Горкия гост... или, може би, домакин:)))

Да кръстосаме саби, приятелю блед,
ела ми на гости, да видим кой е по-велик поет :)))

Интересни работи ставали в Люлин, на 8-я етаж... :))
Може би "Древноримски гадател" е подходящ за случая?

АТЛАС - Древноримски гадател
http://www.youtube.com/watch?v=9I_Jd48Nw9M

Успехи на дуелиращите се
и внимавайте да не ви останат сериозни белези
от разменените стихо бомби, хах... :))

Гост ли си,или стопанин в таз паянтова държава
мисля си,че е без никакво значение,щом в такива
ситуации ние се озоваваме спонтанно,странно,
и адреналина вдигаме на макс,който държи ни будни,
и ни прави просто шемети едни в тези шантави игри,
които животът като пъзел всеки ден на нас реди,
и повярвайте,такава страна като нашата е уникална,
щом в нея ний живеем,и въпреки това успяваме да се...
смеем...

Добре си нарисувал милата родна картинка в рими... Поздрав!