Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2013 19:50 - КОМШИЯТА (разказ)........................................................
Автор: travell Категория: Регионални   
Прочетен: 2998 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 30.10.2013 17:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  Семейната вила на Илия не бе нещо кой знае какво. Едноетажна постройка с две стаи и мазе.  За почивните дни не бе нужно повече. Селото бе близо до София и той заедно с Елена, съпругата, редовно бяха там през уикенда. Имаше  голямо дворно място и трябваше да се поддържа някак си. Каменен зид го разделяше от черен път, който при всеки по-серозен дъжд се превръщаше в дере и бе почти непроходим. От другата страна граничеше с къщата на една стара баба, която преди седмица бе починала. Тази баба имаше няколко наследника, но те рядко се появяваха. Сигурно сега щяха да продадат къщата ѝ, мислеше си Илия. Двора изглеждаше доста запустял, оградата разделяща двора на бабата от неговия също. Бе телена ръждясала мрежа с дървени колци, някои от които доста загнили. Плачеше за ремонт, но Илия така и не намери време да я оправи. Все изникваха някакви по-важни ангажименти и така и не се стигна до нея.

   Предчувствието му не го излъга.  Не мина и месец и къщата заедно с дворното място, което бе около декар, бяха продадени. Новият собственик изглеждаше разбран човек. Размениха няколко думи по комшийски, оказа се че в София живеят в почти съседни квартали.  Радваха се Илия и Елена, все пак бързо се  намери нов собственик. Така мястото няма да запустява. Заеха се още по-усърдно да оправят собствения двор, за да не се излагат пред комшията. Елена дори засади няколко грудки от някакви нейни си цветя. Повечето покрай оградата, другите около вилата. Илия не бе много съгласен, но тя настояваше. Щяло да е по-красиво и уютно като пораснат цветята. Те така или иначе не изисквали много грижи. След като разчистиха основно двора, мястото изглеждаше още по-приветливо, нямаше да се изложат.  Сигурно и на комшията първата му работа ще е да разчисти неговото място, може и къщата да ремонтира. На няколко пъти им бе споменал, че парите не са му проблем. Заеме ли се с нещо го върши докрай.

    Мина известно време през което Илия и Елена не бяха ходили на вилата. Много работа имаха в София, а и през почивните дни времето все бе неподходящо. Този месец обаче нямаше да пропуснат да отидат до село. Илия си бе взел отпуск и смяташе да прекара известно време  сред природата. Елена щеше да бъде с него само през уикенда, след това се връща в София по задачи. Не се бяха излъгали. Пристигайки на вилата забелязаха, че комшията бе разчистил неговото място. Изглеждаше много по-подредено и поддържано. Дори и някои от колците на оградата бе сменил с нови. Много работлив човек се оказа той. Случиха на комшия, мислеше си Илия. Вечерта обаче седейки на двора Елена му сподели нещо, което на него въобще не му бе направило впечатление. Как така цветята, които тя бе засадила преди време, бяха поникнали в двора на комшията? От тяхната страна на оградата нямаше нито едно. Странно наистина. Имаше само едно логично обяснение за това, но трябваше все пак да е сигурен. Още на сутринта Илия повика един негов приятел земемер, който бе по-навътре в тия неща. Изрови и скицата на мястото. Човека поогледа наоколо, погледна скицата и се усмихна леко под мустак. Оказа се, че началните и крайни точки на оградата съвпадат с тези от скицата, нищо нередно. Странно обаче защо оградата не вървеше по права линия, както е по план, а описваше подобие на дъга. В средата си оградата бе с повече от два метра навътре в няхното място. Затова и цветята не бяха при оградата. Ядоса се Илия и отиде да търси комшията. Сигурно бе в къщата някъде. Колата му бе паркирана на улицата, значи трябва да си е в къщи. Провикна се няколко пъти, защото външен звънец нямаше. Най-накрая комшията се появи. Какво било толкова спешно?

-          Абе комши, защо правиш такива работи, кого заблуждаваш? – Илия се опитваше да бъде сдържан, сочейки оградата.

-          Ама какво нередно съм направил бе?  – комшията се намръщи, сякаш несправедливо е обвинен в нещо за което той няма капка вина  – Пооправих оградата на места. Ти сам знаеш, че имаше нужда. Трябва да ми благодариш за това. Даже не съм искал и да ми помагаш.

   След тези му думи, Илия разбра че нямаше никакъв смисъл повече да говори с този човек. Това бе някакъв особен вид темерут. Не си заслужаваше да става скандал, за сеир на селото. Първото му впечатлиние явно се оказа погрешно.  Даже комшията имаше наглостта да намекне, че едва ли не услуга му бил направил. Човешката наглост няма край понякога. Хем си бе присвоил част от тяхния двор местейки оградата, хем пък и признание искаше. Имаше друго решение на проблема.  Тая ограда така или иначе веднъж завинаги трябва да се оправи, но както трябва. Не както комшията я „оправя“. Добре че си бе взел отпуск. Изчака  спокойно комшията да си замине за София в края на уикенда, за да няма разправии. Поръча бетонни колчета  и заедно с двама приятели от селото ги побиха на нужните места, така че оградата да следва правата линия. Опънаха една здрава метална мрежа и сега оградата бе по-стабилна от всякога. Цветята също вече са си до оградата.  В края на другата седмица комшията пак се появи, но нищо не каза. Явно беше гузен, а и може би разбрал, че Илия няма да се предаде току-така. А може би кроеше някакъв друг план? Илия от своя страна не обичаше такива истории. Бе слушал за подобни разправии, а ето че и той бе въвлечен неволно в такава. Досега не бе имал подобни комшии. Как ли ще я карат занапред...?



Тагове:   имот,   ограда,   комшията,


Гласувай:
12



1. coacoa11 - Като съвременен Елин Пелин добре си ...
26.04.2013 23:40
Като съвременен Елин Пелин добре си нарисувал българското село... бита и душевността на хората, обезлюдяването, желанието да имаш добри съседи, да поддържаш имота си, да избягаш от апартамента поне през почивните дни.
И реалността - понякога за два метра земя хората се убиват един друг. Братя и сестри се съдят с години за имоти, като че ли ще ги носят в гроба след това. Лош вариант, точно толкова, колкото и другата крайност - пълната незаинтересованост към земята и къщата на предците.
Съседските отношения никак не са лесни, не само в селото, но и в града... Всеки дърпа чергата към себе си.
цитирай
2. travell - да а
27.04.2013 09:13
Забравих да спомена тук, че това е истински случай. Аз поне знам още две подобни истории. Явно почти във всяко българско село има такива "комшии". Както казва един бивш колега: "Абе да знаеш, че някои колеги не са колеги, поне не постъпват като такива" :)))
цитирай
3. zabavnata - Поздрави!
01.05.2013 06:51
Това с оградите и границите е повече от ясно. В нормалните държави хората нямат огради до небесата, видеонаблюдение и СРС-та за масова употреба, а само жив плет, който служи за граница. И там живеят в пъти по-спокойно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 628826
Постинги: 122
Коментари: 775
Гласове: 2360
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031