Прочетен: 3274 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2015 15:05
Дори и сега, след като са минали почти тридесет години от тази случка, Пламен все още я разказва с усмивка на уста. Сцените от нея са все още пред очите му, сякаш всичко това се бе случило вчера.
Провинциален град, който имаше претенциите да бъде окръжен, по тогавашното териториално деление на страната. Той, десет годишен ученик , а сестра му осемнайсет годишна, последен клас в гимназията. Родителите, видни лекари в окръжната болница. Наскоро семейството се бе настанило в нова придобивка. Апартамент в центъра на града. Имаше всички удобства, които предлага модерно за онова време жилище. Баня, топла вода, централно отопление и най-вече вътрешна тоалетна. Не бе както старата им къща в един от крайните квартали. Там канализация дори нямаше, тоалетната беше външна. Дядо му все още живееше там. Поддържаше я човека тази съборетина доколкото му стигаха силите. Гледаше също така няколко кокошки и едно прасе. Поради липса на пространство обаче, прасето нямаше отделна, своя си кочина и свободно се разхождаше из тесния обор. Спеше под един ламаринен покрив, който по чудо все още се крепеше в ъгъла на оградата. Иначе оборът като цяло бе добре ограден, имаше и дървена врата с резе. От там дядото влизаше да го храни. В това начинание Пламен често помагаше на дядо си. Главно през почивните дни. Тогава семейството редовно посещаваше стареца, за да му помагат с каквото могат в ежедневието . Пък и да не е сам дядото. Бабата отдавна бе починала. Именно при едно от тези посещения се развива и въпросната случка
И той възрастен човек, набор на дядото на Пламен. Веднага им разясни какво се е случило. Отивайки до тоалетната, която също бе външна, комшията тъкмо се нагласил да си свърши работата, когато някъде отдолу, от дупката на тоалетната чул грухтене. Излязъл веднага от тоалетната доста изплашен, но след това се досетил какво е станало. Септичната яма на тоалетната имаше още един по-широк квадратен отвор, намиращ се малко зад самата тоалетна. През този отвор се изпразваше ямата няколко пъти в годината. За целта, както във всички квартали без канализация, на определени дни пристигаше стар камион с помпа и маркуч, който изпомпваше фекалиите от ямата. Смрадта при тази операция се разнасяше дълго време, дори и след като камиона отдавна си бе заминал. При последното изпразване на ямата, старият ръждясал капак на отвора се бе откъртил и паднал в ямата. Именно от там бе паднало и прасето и сега се намираше вътре.
Само майката на Пламен остана в тяхната стара къща да се занимава с домакинската си работа. Останалите членове на семейството, редом до комшията вече стояха около септичната яма зад тоалетната на съседа. От към квадратния отвор се чуваше нещо средно между грухтене и квичене. Според тези звуци не бе ясно, дали на прасето му харесва ситуацията в която се намира и иска просто да го оставят на мира. Или пък точно обратното: искаше да привлече вниманието на хората, за да го изкарат час по скоро от там. Нямаше време за губене, трябваше да се направи нещо. Добре че ямата миналия месец бе чистена и не бе прекалено пълна с фекалии. Но и наличните в момента бяха достатъчни. Прасето бе почти изцяло затънало. Нивото им бе около половин метър. Погледите на мъжете около ямата бяха насочени към сестрата на Пламен.
Усетила накъде отива работата, тя се опита да се измъкне, казвайки че по-късно има среща с приятели. За нищо на света не би слязла долу в ямата. Още повече, тя бе най-голямата чистница в семейството. Къпеше се по два пъти на ден и непрекъснато се грижеше за чистотата в новото жилище. Не можеше да допусне някъде да има малко насъбрала се прах или пък някой с кални обувки да влезе вътре. Не стига всичко това, а сега и изискваха от нея да влезе във фекалната яма. При това на комшията. Дори и в най-черните си представи не бе предполагала, че може да се стигне дотам. Но нямаше как. Някой трябваше да влезе вътре и да завърже прасето. При условие, че горе тя с нищо не можеше да помогне, вътре в ямата можеше да свърши работа. Пламен бе прекалено малък , почти една глава по-нисък от нея. На него не можеше да се разчита в случая. Мъжете останаха горе за да може да изтеглят с въжето 150 килограмовото прасе. Сестрата се престраши и влезе вътре. Навлече един стар рибарски гумен панталон, в който можеше да влезе още едно момиче като нея, а на носа си закачи щипка от простора. Само така не се усещаше в голяма степен миризмата, която се носеше от ямата. Само да я види някой съученик от някъде! След това няма да се появи повече в гимназията от срам! Това си мислеше Сестрата, докато завързваше туловището на прасето със спуснатото ѝ отгоре въже. Явно в бързината не бе успяла да завърже прасето както трябва и малко преди да го изтеглят окончателно от ямата, то се изплъзна и цопна с цялата си тежест отново вътре. Наред с неговото квичене, този път прозвуча и писък, който се чу дори и в съседния квартал. Ако досега никой не бе разбрал какво се случва около тоалетната, то сега вече всички комшии научиха. Започнаха да прииждат хора. Вътре в ямата ситуацията за Сестрата се утежни значително. Пръските по лицето ѝ, предизвикани от повторното падане на прасето във фекалиите, ѝ пречеха да вижда. Искаше ѝ се да повърне но не успя. Не бе яла нищо от сутринта. Стомахът ѝ се свиваше в спазми. Почти пипнешком, тя успя да завърже за втори път прасето. Този път по-старателно, което отне обаче доста време. Навън вече се бе събрала тълпа от любопитни, които надигаха глави над оградата.
Мъжете изтеглиха сравнително бързо прасето, а след това и нея. Добре че погледът ѝ бе премрежен от престоя в ямата и тя не можа да различи хората, които вече надничаха зад оградата. Нейни съученици живеещи наоколо, се бяха събрали там, заинтригувани от случилото се. Вече обсъждаха историята, която утре щеше да обиколи гимназията. Семейството на Пламен заедно със спасеното прасе се прибра бързо в къщата на дядото. Обедната трапеза все още ги очакваше в градината. Майка му бе сервирала яденето, салатите бяха подготвени, хлябът нарязан. След преживяното обаче, никой от учасниците нямаше желание да сложи дори и залък в устата си. Всичко остана непокътнато до късно вечерта.
една типична нашенска черта,а именно...склонността ни към сеирджийство,
когато някой попадне в кофти ситуация...
Май у нас важи римският принцип от едно време...
"Хляб и зрелища",или побългарено...някой да попадне в беда,та да му гледаме
сеира,но това е родната,наша действителност.
Да,вярвам ти,че разказа е истински,действителен,за това изобщо не могат да се водят спорове.
Хубав ден от мен,и дано никой не попада в ролята на сестрата,макар че аз не бих искала да съм от тези,зяпачите отгоре,защото истинската жалка картинка са те.
но опитай да го разкажеш така, че да ни спукаш от смях.
може да вмъкнеш малко диалог, да разчупиш текста със смешни подвиквания ... твоя воля:)
сърдечни поздрави!
Както се казва: хубави, интересни случки, ама да не участваш в тях :))))
Наистина мислех за комичен диалог, но разказа щеше да стане прекалено дълъг и затова се спрях на по-сбития вариант. А и честно казано не ме бива толкова в комичния преразказ. По-скоро в трагичния. Другата седмица ще постна едни снимки (комични), които ми направиха впечатление, докато се ровех в интернет. Поне аз доста се смях на тях. Поздрави на всички ! :)))))
25.03.2013 11:44
