Прочетен: 3044 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2015 17:15
Ако не бяхме сключили този договор, може би нямаше да се стигне дотук. Тогава преди две години когато го подписахме всичко беше различно. В личен план имам предвид. Иначе аз, както и тогава все още съм обикновен автотърговец, дори не съм в някоя реномирана автокъща, а в такава дето едвам свързва двата края. Ана беше брокер на недвижими имоти, но след като получихме наследството, започна да се занимава с хобито си: отглеждане на цветя. Превърна го в професия просто и за моя изненада вървеше добре бизнеса и. Много бяхме изненадани двамата когато получих съобщение , че леля ми от Ирландия ме била включила в завещанието. Разбира се с една малка част от това което тя притежаваше, но за мен това си беше цяло състояние: триетажна къща в нашия град с двор около 20 дка плюс половин милион долара, ей така за поддръжка. Не ме е забравила все пак, за разлика от мен дето почти двайсет години не я бях посещавал. За последно бях при нея едно лято ,като ученик , направо не можех да повярвам, но откакто майка ми прекъсна връзката си с нея и аз за нея вече не съществувах. Но така или иначе това наследство очерта за мен и Ана светло бъдеще. Така вече имахме финансова възможност да се оженим и да създадем истинско семейство. Всичко ми се струваше толкова хубаво, чак прекалено хубаво за да е истина. Почти всички приатели обаче ме убеждаваха , че Ана не е за мен, много потайна някак си била; защо чак сега след наследството връзката потръгнала , а не преди това? Хубаво би било да сключа брачния договор с определена клауза, а именно ако не дай си боже ми изневери тя някога, да следва моментален развод, без да има право на претенции към имота и парите от завещанието. Разбира се всичко това аз и го казах, колкото и да се чувствах неудобно и тя за моя изненада се съгласи веднага без да ме упреква, но при едно условие: това , което важеше за нея, същото да важи и за мен. Звучеше логично, а и така нямаше да имам гузна съвест спрямо нея. И така в брачния договор се появи клаузата, че ако една от страните изневери, то моментално следва развод, а къщата и парите от завещанието остават в полза на ощетената страна. Чудесно! Аз я обичах и не си представях как някога може да се стигне дотам, че да и изневеря. И обратния вариант не си го представях при условие че тя се държеше с мен толкова мило и грижовно, въпреки честите ми упреци към нея, най вече за дреболии. Всички видяха , че тя не е такава за каквато я мислиха, напротив бе жена мечта. Но за кратко...
Два месеца след брака,нещата коренно се промениха. Започна да се държи с мен арогантно, упрекваше ме за какво ли не, нищо не ставало от мен, аз не съм я бил заслужавал, как съм могъл да я излъжа да се омъжи за мен, от къде да била сигурна че аз не и изневерявам, при условие че по цял ден не ме виждала? А аз каквото и да кажех, постоянно бях в грешка. Някъде тогава започнаха и честите посещения на нейната добра приятелка Мириам. И тя беше брокер от фирмата в която преди работеше Ана и всеки път като имаше работа в квартала, а това се случваше често, я посещаваше. Какво ли си говореха всеки път? Очевидно Ана се оплакваше от мен а Мириам я успокояваше. Мириам...Тя бе толкова различна от нея. Или по-точно казано беше като онази предишната Ана в която аз се влюбих , а не тази сегашната, която всячески се стреми да ме изкара извън нерви и да срива и без това нищожното ми самочувствие. Присъствието на Мириам и за мен беше добре дошло, така не се налагаше всяка вечер да слушам упреците на Ана спрямо мен. В нейно присъствие тя се държеше някак си по-спокойно и не ме нападаше. Мириам също така гледаше на мен като на човек, интересуваше се и от мойта гледна точка, от моите душевни терзания. Постепенно започнах да осъзнавам, че чакам с нетърпение нейните посещения, липсваше ми нейното присъствие , когато вечер бяхме сами с Ана. Постепенно осъзнавах, че не Ана,а аз имах нужда от контакта с Мириам, тя някак си ме разбираше, в нея аз виждах сродна душа.
След около месец нямаше защо повече да се заблуждавам: бях влюбен в нея, в Мириам. Какво да правя? Дали тя усеща какво изпитвам към нея? Просто живота ми беше на път окончателно да се обърка. Ами Ана, дали тя подозира нещо? Не може да не е забелязала моето напрежение, сигурно с нетърпение чака момента в който ще сгреша и ще ми напомни за брачния договор. Вече се чувствах неудобно и сконфузно, опитвах се да избягвам Мириам, когато беше при нас. Оставях ги двете да си говорят и да се забавляват, а аз все по-често се задържах в работата. Не че имаше защо, фирмата беше пред прага на фалита, но не исках като се прибера да виждам Мириам, да се налага да се държа глупаво и не на място в нейно присъствие. Една вечер прибирайки се за пореден път късно от работа, в дневната работеше телевизора , по тихо от обичайното. Сигурно Ана е заспала пред телевизора, мислех си влизайки безшумно. Но не беше тя. Беше Мириам. Чакаше ме за да говорим. Ана цял ден била в цветарника и си легнала изморена, нямало да има друг подходящ момент. Не можех да си намера място, за какво трябваше да говорим, как да и обясня какво чувствам? Видяла моето объркване тя започна първа. Защо съм бил странял от нея, с какво тя ме била засегнала? Ох как да и обясня? Може би направо, това е най верния подход. Така и сторих. Слад като си сипах чаша уиски и набързо я пресуших, разкрих чувствата си. Тя мълчеше... След минута тягостно мълчание, което на мен ми се стори цяла вечност, тя каза че трябва да помисли над това . Изненадъл съм я с тези откровения, не знаела какво да прави в такава ситуация. Тръгна си оставяйки ме насаме с остатъка от бутилката уиски. Това беше, казах си аз, още утре Ана ще научи за моите словоизлияния и с мен е свършено.
На другия ден Мириам наистина беше в къщи и двете ме чакаха. Какво ли ме се пише, сигурно документите за развода са готови и чакат само моя подпис? Не, не е това, някак си Ана е много спокойна, нещо друго е вероятно, по-маловажно. Камък ми падна от сърцето, когато Мириам започна да обяснява как нейната кола се е повредила, а и без това била вече много стара, трябвало и нова. Не мога ли аз нещо да препоръчам от автокъщата в която работя, някоя подходяща кола на добра цена? Усетила объркването ми и изненадата, тя допълни, че ако не ми се занимава, може и другаде да се потърси. След първоначалния стрес се окопитих и и обещах още утре да намеря най-подходящата кола за нея. Ана ме погледна някак си презрително казвайки, че аз самия не си вярвам, но дано се постарая на най-добрата и приятелка поне да свърша работа. Свърших работа. Най-новата кола която беше в наличност в автокъщата стана собственост на Мириам. Отстъпката която получи, веднага ми издейства призовка при шефа, който ме заплаши, че ако направя още една такава продажба мога спокойно да си търся друга работа.
По продажбата на колата имаше подробности , които ми осигуриха повече прекарано време с Мириам. Направихме и пробно пътуване, през което време си изяснихме някои неща. Не съм и бил безразличен и тя имала чувства към мен, но приятелството и с Ана я спирало. Аз и обясних , че мен това не ме спира така, както брачния договор между мен и Ана, с тази си клауза за изневярата. Тя се засмя и взе ръката ми в своята, за няколко секунди , констатирайки, че казуса е много интересен от моя гледна точка. Осъзнаваше може би, че ако между нас двамата се получи нещо, трябваше да забравя за къщата и парите от леля ми. След развода всичко оставаше за Ана. Щеше да се наложи да живеем доста по-скромно. "Или нея, или наследството, кое съм предпочитал?" - така се поинтересува Мириам. Все пак е било интересно да и споделя. Аз не смеех да си призная, че везните накланят в нейна полза, но тя си го знаеше и без да го изказвам гласно. Тя така или иначе нямаше да позволи между нас да се случи нещо, а и аз се чувствах гузен. Гузен спрямо Ана. Като си помисля само за нея. Колкото и отвратително да се държеше с мен, колкото и да ми липсваха нейните ласки и грижи, а и не бяхме спали заедно може би вече повече от година, тя все пак не ми изневеряваше. Може би това беше знак че рано или късно нещата между нас ще се оправят. Това го споделих и с Мириам. Тя за пореден път се удиви на моята нерешителност. Значи все пак съм таял надежда нещата с Ана да се оправят. Няма смисъл от напразни надежди, каза ми тя тогава, Ана така или иначе ти изневерява, просто ти не го виждаш; дано сега като ти го казах това по някакъв начин да ти помогне да се ориентираш.
След тези думи тя отново ме изостави, но този път до мен нямах бутилка с уиски. Значи Ана ми изневерява. От къде е сигурна Мириам? Глупав въпрос, разбира се че Ана и е казала, нали са най-добрите приятелки. Даже и е казала с кого, но тя едва ли ще ми каже. Кой може да е? Ако открия това значи, всичко ще се нареди както трябва, Ана нарушава договора, след развода имота и парите ще са само за мен, тя няма да получи нищо. Тогава с Мириам може да започнем отначало. А дали тя е съгласна? Досега между нас има само едно нежно милване по ръката. Трябва да е съгласна, иначе защо ще ми дава такъв джокер, аз само трябва да го открия този, негодника дето ми слага рога. Не мога да се сетя кой може да е това. Ана почти никъде не излиза, откакто се занимава с цветарството. Ако не е с Мириам е почти винаги в цветарника. Ами да, колко съм наивен, направо не мога да повярвам, как досега не ми е направило впечатление. Там работи с този Родриго, мексиканеца или пуерториканеца, така и не знам от къде е. Когато бизнеса с цветята се разрасна, тя го взе да помага в градината и в цветарника. Почасово, той иначе работел в някакъв градски парк като градинар. Но сега като се замисля, какви пари за тази почасова работа му плаща, едва ли изпълнява само функции като помощник градинар. Беше около четирийсетте , атлетичен тип, леко мургав, винаги вежлив с мен, поздравява всеки път, понякога сме разменяли някоя реплика за местния футболен отбор, но нищо повече. За мен той беше човекът който идва няколко пъти седмично да помага на Ана в градината, намирал и е също така не малко богати клиенти поръчващи цветя по повод и без повод, доколкото знам от нея. А то каква била работата. Какъв мерзавец, само да ми падне...
Трябваше обаче да бъда сигурен в това, не можех да действам на сляпо. Затова казах на шефа че съм болен и три дни ще прекарам в къщи. И без това нямах много работа, никой в тая криза не бързаше с покупка на автомобил, а и шефа едва ли щеше да звънне в къщи да провери как съм, добре ли съм какво ми има, просто му беше все тая за мен. Аз за него бях просто човека, дето за малко да го разори с последните продажби, така че по-добре да ме няма известно време. Взех най-невзрачната кола от автокъщата и паркирах в горната част на нашата улица, там от където оранжерията с цветята се вижда най-добре. Добре че цветарниците са от стъкло, иначе мисията ми бе обречена. Така от моята позиция виждах всичко което се случва вътре.
А то не беше кой знае какво. Родриго нещо работеше в единия край, а Ана почти на другия. От време на време спираше по някоя кола отвън, влизаха някакви хора и излизаха след десетина минути с букети или саксии с цветя. Нищи не нормално. За около четирите часа през които аз окончателно се схванах и залепих за седалката минаха около пет шест човека. Струваше ми се малко, очаквах повече продажби да има, като се има предвид как Ана обясняваше, че бизнеса се разраства все повече и повече. Може пък и днес да не е успешен ден, все тая. Не това беше целта на моето висене тук. Никакъв жест на интимност от тяхна страна, само кратки разговори, от време на време тя го викаше при нея, местеха саксии насам натам и след това всеки поотделно си вършеше нещо друго. Или бяха много добри артисти или просто усещаха че някой ги наблюдава. А може би са ме забелязали? Не, нямаше как да ме забележат, аз бях в една от многото коли на улицата, а дори и да иска човек, от оранжерията по никакъв начин не се вижда дали в колата има човек или не. А дали Мириам не беше предупредила Ана, че вече знам за нейните забежки? Глупости, защо да го прави? Така тя рискува тяхното приятелство. Както и да е, мисията ми днес остана безуспешна, нищо съмнително не видях .
Започнах вече да губя търпение. Трети ден следя оранжерията и нищо, ни най-малкото нещо, което да ми даде повод за ревност. Може би аз грешах. Може и да е някой от клиентите, не Родриго, от време на време Ана ми се губеше от погледа с някой клиент за известно време. Обаче след това въпросния човек излизаше с цветя и толкова, нищо необичайно. Предадох се. Вече беше и късно. Родриго всеки момент ще си тръгне, нямаше смисъл повече да ги следя. С който и да ми изневеряваше Ана, аз не бях в състояние да ги хвана, не и на този етап. Запалих колата и потеглих към града. Искаше ми се да се поразходя в градския парк, да пийна нещо и да ми се избистри главата. След като изпих една бира в парка, като абсолютен бродяга, седнал на една пейка сам с мислите се, установих че няма смисъл повече да се размотавам. Колкото и да мислех за положението си, за Мириам, за Ана, за всичко около мен, просто нищо не можех да измисля. Няма оправия просто. Трябваше вече да се прибирам. Стана късно и Ана пак ще вдигне скандал. Все пак тя знаеше че съм на работа, а нормалните трудещи се отдавна си бяха по къщите по това време. Уж работя извънредно, а почти никакви продажби нямам напоследък, въобще какво правя аз по цял ден: това ще бъдат думите и след малко, сигурен съм.
Влизайки във всекидневната, чух телевизора. Пак беше малко по-тихо от обикновенно. Мириам? Тя беше. Чакаше ме. Ана си беше легнала преди малко, омръзнало и да ме чака, не искала да си къса нервите повече заради мен, аз съм и бил вече безразличен. Мириам обаче се притесняваше за мен и искаше да поговорим. На въпроса ми защо, тя пак нежно взе ръката ми и ми направи място да седна до нея. Била в автокъщата, от там и казали че съм болен и от три дни не съм на работа, а същевременно и в нас ме нямало, какво става с две думи иска да знае. Как съм смятал да я карам нататък. Без много да се замислям и показах. Целунах я плахо по устните, тя не се отдръпна. Стисна ръката ми по-силно, а другата и ръка премина през косата ми. Този и жест ми вдъхна кураж и повторих целувката, този път много по уверено от първия. Тялото и започна да се отпуска към мен, но в следващия момент се отдръпна рязко, сякаш покосена от токов удар. Погледът и беше насочен към вратата. Обърнах глава, а в очертанията на вратата стоеше Ана. Изражението на лицето и показваше, че това е може би последния път в който тя иска да ни види.
Нещата бързо поеха своя ход. Подписах документите за развода без да протестирам. Договора беше срещу мен. Въпреки съветите на адвоката ми, че всичко може да се оспори, че фактически нищо кой знае какво не се е случило, нямах нерви и сили да проточвам. Все пак аз бях този, който беше готов да изневери, рано или късно това щеше да се случи. Не ми трябваха къщата и парите, исках си спокойствието, връщането в нормалния живот. Надявах се да имам такъв с Мириам. Майка ми навремето казваше за парите на леля ми, че били нечисти, който ги притежава нищо добро не го чака. Сега разбирам колко права е била. Ако ги нямаше тях и това наследство , сигурно всичко щеше да е наред. Нека Ана се оправя с тях както намери за добре.
Аз наех временно една дупка в друг квартал, поне ми беше близо до работата. И там нещата не бяха розови. Очаквах всеки момент да бъда уволнен. А Мириам? Така и не се стигна до нищо между нас. Вече мина доста време от случката, а тя все повече ме отбягваше. Последния път се видяхме там, пред офиса в който работеше, защото не искаше да излезе с мен. Каза ми, че всичко това в което съм я въвлякъл било грешка, тя смятала да оправи отношенията си с Ана, а аз така и не съм съумял да се оправя в ситуацията. Бях сломен. Почувствах се за пореден път излишен. Пак бях сгрешил някъде без да знам. Не ми остана нищо друго освен да хвърля всички усилия в работата, поне нея да запазя, защото иначе оставах на улицата.
И така както се казва, бавно но славно почнах да затъвам. Без човек до себе си и без финансови средства. Седмица по-късно в една от поредните самотни вечери в които седях в квартирата пред телевизора с бутилка уиски под ръка, на вратата се позвъни. Пак някой съсед ще се оплаква, че шумът от телевизора е много силен, мислех си аз отивайки да отворя. На вратата стоеше последния човек, който очаквах да видя: Родриго. За какво ли ми идва този кретен тук, да ми се подиграва сега, когато съм на дъното, а и как ме беше открил въобще? Отворих му, той влезе без да пита и каза, че трябва да ми съобщи нещо важно може би за мен. Аз съответно му казах да се разкара час по-скоро преди да съм го изхвърлил с ритници от тук. Как щеше да стане това при условие, че той беше много по-здрав физически от мен, нямах си и идея, но си струваше да опитам. Той беше безкрайно озадачен от тези ми думи, но не ги взе явно на сериозно, а започна да говори. Говореше ми някакви пълни глупости, от къде въобще беше съчинил тази история не знам, може би от някой мексикански или пуерторикански сериал. Изгоних го, той не искаше да си тръгва, но видя че не му обръщам внимание и си тръгна казвайки че ще ми покаже снимки някой ден, като доказателство за това което говори. Остави и визитната си картичка, в случай че размисля. Казах му, че няма над какво да мисля и тръшнах вратата. Останах сам. След поредната чашка обаче, мислите ми като че започнаха да се подреждат. Ами ако Родриго е прав? Звучеше абсурдно, но така се връзваха нещата. Още утре ще проверя. Имах ключ все още за къщата, резервен, който бях забравил да върна на Ана, а и тя забелязах , че не бе сменила ключалката на входната врата. Все пак аз ходих до къщата няколко пъти да си взимам това онова, разбира се като и се обаждах предварително. Утре обаче нямаше да се обадя, да става каквото ще!
И така на следващия ден малко след 22.00 влезнах в къщата. Почти нищо не се бе променило, с изключение на това, че вече нищо мое не забелязвах. Почти всичко явно съм си взел, а това дето не съм, сигурно вече отдавна е на някое сметище. Вратата на всекидневната беше открехната, вътре се чуваха гласове.Този на Ана и този на Мириам. Говореха си нещо, за някакви острови, колко хубаво изглеждало на снимките, заслужавало си човек да ги посети. Така значи, дотук добре, оправили са си явно отношенията и са се впуснали в безконечни женски разговори. Но някак си всичко бе различно, или просто си бе същото, но аз вече го виждах по друг начин. През процепа на врата, която аз открехнах още малко за по-добра гледка, имах възможност да ги наблюдавам. Те така се бяха вглъбили в разговора си на по чаша вино седнали на дивана една до друга и разглеждайки някакво списание, че и танк да минеше покрай тях сигурно нямаше да забележат. Колко прекрасен бил живота...целувка... не би ли било добре да заминат за седмица еди къде си...пак целувка...смях... искрен, сърдечен, не както когато бяха с мен. Значи така! Родриго се оказа прав. Краката ми се подкосяваха, погледът ми беше замъглен. В това си състояние влязох в стаята и седнах на един от столовете срещу тях. Чак сега ме забелязаха... Мълчание... Ана първа се окопити, лицето и придоби онзи израз, който не вещаеше нищо добро. Какво съм търсел тук и защо съм идвал без предупреждение? Мириам мълчеше. Избягваше погледа ми. А аз просто исках да знам откога продължава всичко това. Ана беше побесняла. Започна да ми крещи да се махам. Всичко вече било приключило, аз съм бил загубил. Това с Мириам било започнало много отдавна , много още преди ние да се познаваме, това че аз не съм го виждал си било мой проблем. Беше права в интерес на истината. Всичко това се разиграваше пред очите ми, а аз чак сега прогледнах, или по-точно Родриго ми отвори очите. Много пъти Мириам е оставала да спи в къщата. Тя и давала това, което аз не съм могъл да и дам, тя и била опората в живота не аз. Не исках да слушам повече, бях чул каквото трябваше. Ана беше достатъчно ясна, говореше на висок глас, почти крещеше от лудост, а аз започнах да се усмихвам тъпо, което още повече я вбесяваше.
Изгони ме от къщата без да се съпротивлявам. Всичко това което чух беше записано на диктофона, който през цялото време стоеше включен в джоба ми. Не бях щадил средства, бях закупил най-модерното, което ми предложиха, а и Ана по начина по който ми крещеше сигурно и от улицата можех да запиша. С този запис и със снимките които Родриго ми обеща още утре ще отида при адвоката. Жал ми беше обаче за Мириам. Имаше ли някакви искренни чувства тя към мен? Дали бе пионка в ръцете на Ана, или просто харесваше хората с по-добри финансови възможности, независимо мъже или жени?
Месец след това започна преразглеждане на делото за развода. Адвоката ми беше убеден, че с Ана беше свършено, нямаше никакви шансове. Записа беше ясен , всичко се чуваше идеално, всеки щеше да разбере, че Ана през цялото време ме е мамила, както тя сама си призна. Снимките от Родриго бяха също така интересни. На преден план се виждаха някакви растения в оранжерията, но при увеличение на заден план лицата на Ана и Мириам в страстни целувки. Вероятно са мислили, че растителността ги скрива, но камерата беше уловила всичко. Не бях сигурен дали целта на снимките бяха растенията, както Родриго твърдеше, или просто е воайорствал, но това нямаше значение. Оказа се, че той е един от малкото хора на които можех да разчитам и имам доверие. Какъв глупак съм бил само, мислейки го за коварен тип, а той човека искал да ми помогне. За него пък, аз съм бил един от малкото хора, които се държали с него човешки, повечето го игнорирали и въобще не разговаряли с него. Колко малко му трябва на човек да е щастлив, мислех си аз, малко внимание, малко топлина. В какъв свят живеем ние въобще. На всичко отгоре не бил нито пуерториканец , нито мексиканец, а колумбиец. Имал жена и две деца в Колумбия, но не си бил ходил вкъщи вече пета година поради финансови причини. Обащах му, след края на делото, когато всичко се оправи да отидем заедно за един месец в Колумбия. Това беше най-малкото което можех и трябваше да направя за него. Той от своя страна ме обнадежди, че там може и да случа на подходящата. Там жените не били такива като тези тук. Там те харесвали мъже...
t2013
