Историята бе започнала преди около три месеца. Чакаха всяка сутрин по едно и също време кварталния автобус за към центъра. Винаги имаше и други хора на спирката  и Калин го бе страх да я заговори. Автобусът не бе от най-редовните, време имаше достатъчно, но присъствието на другите може би му служеше като оправдание пред самия себе си за неговата нерешителност. Страх го бе от нейната реакция. А не искаше да претърпи разочарование. Най-вероятно тя имаше човек до себе си и не би му обърнала внимание. Такава стройна, красива, на не повече от 30 години жена, едва ли прекарва вечерите си сама. Брачна халка не бе забелязал да носи, но това само по себе си не значеше нищо. В днешно време много хора живеят просто на семейни начала.

   Той бе отдавна в този квартал, чакаше на тази спирка всеки делничен ден от години насам, но едва от скоро се бе появила тя. Сигурно е на квартира в някой от новите блокове, мислеше си Калин и така и не събираше смелост да предприеме нещо. Можеше винаги да започне разговор за времето или за нередовността на градския транспорт, никак нямаше да изглежда нахално, като се има предвид, че и другите чакащи говореха помежду си за това, но той така и не направи първата стъпка.

    Първата стъпка я направи тя, една прекрасна сутрин, когато бяха все още само те двамата на спирката. Попита го дали има дребни, за да развали 10 лева. Картата ѝ била изтекла и трябваше да пътува с билет. Той за щастие имаше дребни и така започна първия разговор. Автобусът, за добро или лошо, същата сутрин закъсня необичайно много и дойде почти препълнен. Те едвам успяха да се качат и пътуваха притиснати един до друг в тълпата няколко спирки, след което той слезе на обичайното място, а тя продължи към центъра.

   Всяка следваща сутрин пътувайки заедно се опознаваха все повече. Елица! Така се казваше тя. Какво хубаво име, струваше му се най-прекрасното българско име в онзи момент.  Разбра, че работи в някакъв елитен фризьорски салон в центъра, но той така и не запомни в кой.

   Месец по-късно можеше да се каже, че вече бяха гаджета. Поне Калин така го чувстваше. Излизаха заедно, вечерите прекарваха заедно, тя го бе допуснала по-близо до себе си. Запознала го бе с малкия ѝ брат, Пепи, който ѝ бе на гости през ваканцията. Нямаха особени прилики двамата, нито пък в характера, но това се дължеше може би на възрастовата разлика. Родителите ѝ в провинцията вдигнали ръце от него и го пратили за известно време при нея в София. Пепи бе на 12 години, още ненавлязъл в пубертета, но вече имащ чепат характер. Калин се опитваше да му угажда по всякакъв начин, само и само да намери общ език с него, но малкия си бе опак. Бе доволен единствено, когато  му се даваше някоя десетачка, да се почерпи нещо. Понякога дори заплашваше сестра си, че ще я издаде на баща им, как пушела цигари и пиела алкохол. Ако той бил разбрал за това щяло да има големи проблеми. Баща ѝ все още мислел, че Елица е студентка последна година в Университета.

   Голям гявол е тоя Пепи, мислеше си Калин. Малко странно му се струваше всичко това. Елица все пак бе на 29 години, а страхът от строгия баща в това отношение и бе останал. Не случайно избягала още преди години тук в София, именно за да бъде свободна и самостоятелна. Тя не обичаше да разказва за родителите си, това някак я натъжаваше и Калин така и не разпитваше повече. Даваше по още някой лев на Пепи да му затвори устата, а той усмихнат ги оставяше на спокойствие известно време и излизаше навън,  явно при другите гаменчета пред блока. Сигурно им се фукаше колко пари е изкярил и ги черпеше по нещо.  Нищо чудно и да дърпаха по някой фас.

   Малко по малко Калин свикна с чепатия му характер, но не можеше да приеме това изнудване, което Пепи прилагаше спрямо него и сестра му. „Не му давай просто“,казваше Елица, „Той ще мрънка малко, но ще трябва да свикне“. На нея никой не и бил давал така, когато била на неговите години. Донякъде имаше право, мислеше си Калин, но от друга страна нямаше начин. Знаеше, че положението на Елица съвсем не е розово. Наскоро тя му каза, че са ѝ намалили заплатата, понеже в тази криза във фризьорския салон идвали все по малко клиенти. Никой не давал пари за скъпи прически и затова шефът мислел дори да уволнява някои от фризьорките. А Пепи трябваше да има някакви джобни. Не толково много колкото той си изпросваше, но все пак. Техните го бяха пратили без пукнат лев. В провинцията без пари е едно, тук в София съвсем друго. Какво правеше Пепи по цял ден, докато Елица е на работа, Калин не знаеше, а и вече не се интересуваше с такава загриженост, с каквато го правеше в началото. Така или иначе малкия му даваше някакви смътни отговори и му се троскаше. Не му бил баща или пък брат, та да му дължал обяснения. Може би донякъде е прав, мислеше си Калин и спря за зачеква темата. Самите родители бяха развяли отдавна бялото знаме в това отношение, явно сега бе ред и на Елица. Калин помагаше финансово както може, надявайки се след време Пепи да влезе в правия път.

  Въпреки незавидното си положение Елица никога не бе искала директно пари от Калин. Това, че той навсякъде плащаше сметките, когато бяха навън се подразбираше от само себе си. В повечето случаи, когато излизаха взимаха и Пепи със себе си. Не искаха да им разваля вечерите, но алтернативата да стои заключен в квартирата или пред блока с кварталните гамени също бе неприемлива. Веднъж го бяха били и му взели парите някакви, както той обясни по-големи от него. Подмятали, че сестра му е курва, а той мръсно копеле и Пепи не им останал длъжен. Псувал ги и той, както само в неговото село си знаели и станал боя. Елица не искаше това да се повтаря. Калин се опита да научи, кои са тези побойници, за да се разправя той с тях, но Пепи така и не можа да му обясни точно. Най-вероятно били от друг квартал. Сега искал пак някакви джобни, защото заради Елица му взели парите, заради нея станало всичко това. Странна логика, мислеше си Калин, но все пак му прави чест, че я е защитил. Нещо му се струваше недоизяснено в цялата ситуация, но нещата останаха такива каквито са. Елица заплаши брат си, че ще го върне още утре при родителите и той спря да мрънка.

    След тази случка, а и от направената равносметка за изтеклия месец,  Калин реши да не е толкова щедър към Пепи. Поне не с пари в брой. Ако иска нещо, ще му го купува, но пари на ръка не. Свърши вече. Това негово решение може би до голяма степен предопредели и края. Калин не очакваше, че той ще настъпи толкова скоро.

   Въпросната вечер Елица бе излязла да си купи цигари, а Калин остана с Пепи в квартирата. Пепи му искаше 5 лева, да имал джобни за утре.  Желанието му не бе удовлетворено.  Калин държеше на думата си. Пепи се намуси по характерния за него начин и поиска обяснение как така за цигари на сестра му той давал, а на него вече не.

 – Абе ти няма ли вече да си годиш при Вашите и да почваш училище? – Калин го попита тогава просто ей така за да отклони темата.

– Няма! –троснато му отвърна Пепи – Май ти скоро ще си ходиш.

Калин бе твърдо решен, че този път няма да му угоди. Нека си мрънка там под носа, мислеше си той, дойде ли Елица тя да се оправя с него. Но досега Пепи така не му беше отговарял. Какво иска да каже с това „ти скоро ще си ходиш“?

   Явно усетил недоумението му Пепи реши да доизясни. Гласът му леко трепереше, явно не бе сигурен дали да каже това което му е на езика или не:

– И ти ще си отидеш, както и другите двама. За теб обаче ще ми е малко мъчно. Мислех че ще останеш по-дълго...

– Какви ги говориш бе? – Калин вече бе в недоумение. За първи път Пепи започваше да го изкарва извън релси. – Като дойде сестра ти, ще поговорим. Ти започваш вече да ме плашиш.

  Нещо явно се бе случило или просто това момче не е психически наред, мислеше си Калин. Родителите очевидно също имат вина за това, но това е дълъг въпрос. Като си дойдеше Елица трябваше да проведат дълъг разговор.

– Тя не ми е сестра! – с треперещ глас продължи Пепи, вдигайки леко ръце в самоотбрана. Очакваше Калин да стане и да му зашлеви шамар. – Тя не ми е сестра, тя ми е майка...   ...Питай я!

  Калин не знаеше как да реагира. Дали си фантазираше това момче с цел да го ядоса, или просто бе решило да сложи точка на някакъв лъжлив живот на Елица. Започна наум да прави сметки. Ако това е истина, Елица трябва да е родила е на 17, след това животът навярно я е завихрил в някакъв филм. Може и така да е станало, мислеше си. Тези родители в провинцията са само нейни родители, а на Пепи са баба и дядо. Те дали знаят за този фарс? Защо по дяволите е целият този театър пред него? Луди ли са Елица и нейния брат, или син, какъвто и да ѝ се пада там Пепи, все тая. Не, не е все тая, продължаваше да прехвърля мисли в главата си Калин. Дали брат или син, има огромно значение. Това като че ли коренно променя нещата. Кои са тези други двама? Явно научавайки истината, мъжете преди него са ги биели и са си тръгвали. Така ли е ставало досега?

   Елица бе вече на вратата. Калин така и не разбра кога точно се е появила. Явно бе чула последните думи на Пепи. Погледът и издаваше всичко. Нямаше нужда Калин да задава никакви въпроси. Взирайки се в нея той усещаше терзания ѝ. Нейните очи като че ли безгласно го питаха: „Ако бях ти казала от самото начало, щеше ли да си с мен? “ 

   Отговор той нямаше. Много неочаквано му се стовари всичко това. Трябваше му време. Стана и без да каже нито дума напусна квартирата. Елица го проследи с насълзени очи, но не каза нито дума.

   На път към къщи Калин трескаво преосмисляше цялата ситуация. Искаше да се опита да види нещата от нейна гледна точка. Да оправдае по някакъв начин нейното поведение. Защо го прави всичко това Елица, този театър за кого е? Живот в един измислен филм, чийто сценарий се повтаря многократно, само поддържащата мъжка роля се сменя. Струва ли си всичко това? В главата му се преплитаха безброй мисли , но една изплуваше винаги на повърхността. Всичко останало бе чиста лудост. А тази мисъл просто изглеждаше най достоверно. Може би и тя като всеки друг човек, навярно търсеше отсрещната половинка. Половинката, която да запълни празнотата и да я направи едно цяло. А какво би предпочела отсрещната половинка? Сигурно Елица много пъти си е задавала този въпрос. Какво всъщност търсят и предпочитат мъжете?  29-годишна красавица, която виждат сутрин на спирката, или една самотна майка с 12-годишен син в малка квартира? Отговорът, като че ли е повече от ясен...

---

Но като че ли тази ситуация е характерна за България, в други държави не мисля че би било проблем да си млада и красива 29 годишна жена с 12 годишен син. Или си е по-скоро до хората, не бива така да обобщавам:)

По скоро всичко си е до човека, но обстановката променя хората и те се опитват да се "нагодят" към нея. Нещо като на пазара: търсене, предлагане, цена, качество... :)))

живота нямат край. Ето още един случай на лекомислието на жените. Каква подлост е да не си откриеш картите още в самото начало на връзката и да демонстрираш вярност.

Според мен хората не бива да имат тайни един от друг, особено, когато са близки. По някога чистата искренност е предпоставка за по голяма привързаност. Това е предпоставка и да няма разочарования и стресове, както в случая. Вярно, е че всичко си е до човека, какво търси и какво му се предлага. Ние българите сме суетни и чувствени хора, търсим съвършенството и чувства, когато дойдох във финско силно ме впечатли, че млади мъже се женят и живеят с жени от първи брак с по 2, 3 деца! После разбрах, че правили така по финансови причини, ако е беден мъжа задължително взема такава многодетна самотна майка финка, тъй като доходите на месеца й са тройно повече от доходите на една мома. Различни хора, различни стремежи...
Беше удоволствие да прочета разказа ти !

А тука е малко като на стопа, мадамата излиза и маха, а като спреш, изскача от храстите и тунтуркото. Ами много е ясно, че ме лъже. Ако са и двамата, по малък е шанса някой да спре, но тоя който спре е наясно от самото начало, че спира за двамата.
Отговорът как е трябвало да постъпи тя е само привидно като яйцето и кокошката, защото тука кокошката е водеща, че се прави на поладка.Доверие с лъжа не се гради, темелите му нефелат. Четох с удоволствие!

Хубав е.И верен за вашите условия.

житейска история. Ако момчето наистина я обича ще прости и ще се върне, ако пък не...всяко зло за добро. Истината е, че и мъжете /както жените/ си правят тънките сметки.:)
Хубав разказ. Много ми хареса. Разказваш го от дистанция и оставяш ние сами да си правим изводите.