Стивън цял живот бе мечтал именно за това.  Да създаде сплотено семейство, за което да може да се грижи и на което той от своя страна винаги може да разчита. Вече петнадесет години той, Джулия и Ерик бяха именно такова семейство. Но на...

Влакът бързо профуча,
покрай мъничката гара.
Никой даже не видя

   Джиесемът звънеше някъде в хола, но точно в този момент Иван зареждаше хладилника  в кухнята и нямаше как да вдигне. Току що се бе върнал от пазар и не искаше да оставя торбите просто така. Който и да звънеше, можеше да почака. Едва л...

   В селото никой не ме чакаше. Аз пък от своя страна очаквах да е безлюдно, но не чак дотолкова, че по обедно време да няма жива душа на селския площад, или каквото и да се водеше това място тук, където се пресичаха петте улици. Пооглед...

   Въртенето в леглото започна. Минаваше полунощ, а аз все още не бях заспал. Дано само не се получи една от многото досега безсънни нощи, в които човек се изморява повече, отколкото ако работи някъде нощна смяна. За работа трябваше да с...

   Намерих адреса без особени затруднения. Много добре се виждаше кой жив плет има нужда от подрязване. Другите на съседните къщи бяха горе-долу в добро състояние. Само този тук биеше на очи и разваляше до някъде впечатлението, което ост...

Реших да постна това видео, което наистина ме впечатли.
Полякът Михал Колбек е намерил интересно място за каране на колело:
Grand Canyon (USA)

  
   Излизайки в обедна почивка веднага се насочих към познатата ми вече близка градинка. Тя бе единственото залено място в района. Остатък бе от някаква бивша ботаническа градина, чиято площ  в по-голямата си част явно е била разграбена...

Той, градският човек е някак скучен.
За него всеки ден е злополучен.
Денят минава в битка с други хора,

   Антикварната книжарница не бе нищо особено. Просто бе единствената в този малък град. Аз продължавах, така да се каже, семейната традиция и все още поддържах бизнеса, но така както вървяха нещата, като че ли нямаше да е задълго. Клиен...

   Тъмнина обхващаше хоризонта. Другите рибари отдавна вече се бяха прибрали в селото. Само Рашид със своето малко, старо корабче продължаваше да е в открито море. И този ден, както от месеци насам, уловът бе повече от оскъден. Налагаше ...

– Пено, искам аз да знам,
    ти жена ли си нормална?
– Как така не те е срам?!